Отговор в тема
Днес попаднах по телевизията на Станция Нова. Засякох някакъв конкурс, в който има нещо като кастинг за гадже на Златка Райкова. Излишно поощтряване и помпане на самочувствието на една случайно добила попуполярност млада българска разпоретина, но това е друг въпрос.Та в това предаване имаше един мъж, които си разговаряше нормално, един доста притеснителен и един мааалко самовлюбен. Избра първият да продължи напред. Абе нещо като най-малкото зло.
Та въпросът ми е:
Какъв тип сте вие при запознанството с нови хора за евентуални приятели/прителки и/или бъдещи половинки? Веднага ли се разкривате, пукали ви от мнението на тези хора? Как предпочитате- от вратата за краката или малко по внимателно или пък сте от най-срамежливите?
И тъй като аз пускам темата ще кажа първо за себе си?
Аз се причислявам към срамежливите..., но по скоро съм срамежлив скрит куподжия.Не съм на принципа "от вратата за краката", макар че понякога ми се иска да е така, но за съжаление за мен в голяма степен е важно мнението на околните. При запознанство, освен ако не съм се разлигавил нещо или съм си поставил задача да не е така мога да мина за много срамежлив. Попринцип седя в някаква stanby фаза и понякога ако има и други хора мога да не кажа и дума.Не обичам да си плямпам само глупости. Но това е всъщност някаква лъжовна позиция. Аз наблюдавам и изследвам хората за да видя какъв им характера. Понякога това изследване може да трае с часове, друг път... години. Чакам някаква иниациативност от отсрещната страна и проявяване поне на малък интерес, защото аз не обичам да се набутвам на хората. Често съм сериозен, но когато усетя че срещу мен седи човек- весел, луд (в добрият смисъл на думата), с чувство за хумор и най важното носещ на бъзик и/или използващ самоирония мога да се отпусна доста. Аз не съм от най-срамежливите, въпрос е даденият човек просто да ме предразположи леко. Ако по-горните неща присъстват аз внимателно следя всички реакции и думи за да разбера в какъв процент ги има в даденият човек. Ако някои не види промеждутъка между преди и след, ще реши че някаква причина в този промеждутък много ме е променила. Ако обаче не съм виждал даден човек от по-дълго време,аз пак съм притеснителен спрямо този човек. В съзнанието ми изниква че за този период човека може да се е променил напълно. Оглеждам внимателно и ако видя че не е така, се държа така както съм се държал преди. Т.е моят характер, срам, лигавост, арогантност и т.н. зависят от хората, които стоят срещу мен и доколко съм ги опознал ииии....разбира се дали ми допадат и до каква степен. В някои моменти на база на държанието си се чувствам много по-добре спрямо други, защото все пак определен характер доминира, но това изобщо не се разбира от околните.
И един по задаван въпрос:
Каква степен на срамежливост или отраканост в даден човек може да ви издразни да ви накара да ви стане антипатичен или просто да ви накара да сте напълно неутрални спрямо този човек?
зависи то човека?
тоест...нагаждаш се спрямо характера...като мен.Първоначално написано от w0sh
Такова съвпадение ще проточи при мен "изследването" за неограничено дълъг период от време.
Тоест, нямам точно определени граници, ами просто разбирам, кога някой ми е антипатичен без да правя анализи на това защо и как.
Aaa добре. Ти си отговорил на вторият ми въпрос явно. Попитах те по горното, защото реших че си отговорил на първият въпрос.
Зависи какво имаш предвид под разкритие. Срамежливост и плахост са ми чужди. Влизам в ситуацията и определям правилата на играта. Това е първия тест на когото подлагам индивида с когото се запознавам. Тук има три варианта на развитие - да си тръгне, да се съгласи и да оспори наложените ми правила. Да поясня че не търся запознанства със случайни хора, затова тази стратегия ми дава възможност да отсея човека срещу мен и да го сложа в определена категория. Как ще протече срещата зависи от позицията която избере. Много бих се радвал ако човека срещу мен избере третия вариант. Защо? Защото този човек има свое мнение - изразява го гласно, защото има друг поглед нан ещата и иска да ми го покаже. Ако подходи интелигентно и ми поакже неефективността на конкретно правило в дадената ситуация, катосъответно предложи свое в замяна. Илипокаже че дадено правило ощетява него или възвеличава мен и ми предложи компромис - то с радост щеоткликна на ноото предложение. Това не значи автоматично да се съглася, но е много вероятно да сеслучи. А и вече този човек е почти сигурен приятел или половинка. Сетете се защо.
Мога да говоря на високо-научно ниво, мога даговоря и на съвсем хамалски език. Важно е да можеш да се нагаждаш според ситуацията.
Срамежливост не би ме издразнила у никой човек, по скоо би предизвикала усещане запредсказуемост, и бих загубил интерес. За отраканост, няма проблем стига да е с покритие. Ако не е просто му посочвам вратата.
Разбира се под правила имам впредвид доста условни неща. Помислете и вникнете в поста ми.
Авторе - налиправиш разлика между скромност и срамежливост
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Мисля,че това тук описва и мен до голяма степен.
Срамежливостта трудно би могла да ме издразни или да ми изгради лошо мнение за човек. В срамежливите хора откривам най-готините. Разбира се трябва да ги предразположиш,за да излязат от черупката.
Като се замисля съм накарала доста такива хора да ми се доверят и всъщност са излезли много хубави работи от това.
Но виж ...прекалената отраканост ме дразни. Обикновено такива хора са ми трудни за разговор... Не мога да приказвам с някой,който постоянно си мели за неговото... или например ужасно ме дразни,когато на отсрещния толкова не му пука,че дори не се и мъчи да покаже минимален интерес,към казаното от мен. Дори нещо да ми се вижда тъпо,не особено смешно и т.н. от любезност бих се опитала да не си проличи. Общо взето безразличието на този,с който се опитвам по някъв начин да общувам ме побърква.
Но стига с това,че май се отклоних малко.
Общо взето... не бих се държала с всеки срещнат по начина,по който аз си обичам,защото искам първо да разбера дали ...се сдушваме с определения човек и дали няма да го отблъсна с моето си типично държание да речем. :Ь Мога да бъда и много сдържана ако трябва,но по принцип,с моите си хора обичам да мога да си казвам,каквото искам,да има повече хумор-ала бала и да няма лесно-засягащи се и трудно схватливи
Всичките ми приятели знаят,че аз съм ''човека-самоирония''' :Ь така че и аз нямам тоя проблем.
Може би имаш право.
Авторе - налиправиш разлика между скромност и срамежливост
Скромност...да, това се среща често при мен, когато съм сериозен. При лигаво състояние понякога я няма, но това все пак е за бъзика.
А за срамежливостта...,да може би и затова имаш право че при мен е по скоро плахост. Плахост заради мнението на хората, заради това че познавам живота си и се познавам сам себе си добре. Плахост, която алкохола иначе убива.
И аз, аз.
Това доста помага. До 8ми клас, не го знаех, но до 12ти за четири години го разбрах перфектно.И вече три години след това още държа на това си мнение.
Авторе, а кое твое качество би определил като плюс в запознанствата ти с нови хора, и кое би определил като минус? Разбира се може да е повече от едно
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
ами в повечето случай още предид а се видя с някой (за пръв път) имам огромни пеперудки и в началото не говоря много ;д .. след първите ми впечатления от човека се държа както той .. примерно ако е лиагв ще се лигавя и аз , ако е сериозен и аз ще съм сериозна ... ако сме много хора пак зависи или мълча и казва по някоя дума или не спирам да се лигавя и говоря с(:
а за другия въпрос - може да се каже че ме дразнят супер срамижливите хора че чак думите им с ченгел тряа ги вадишпо принцип преди бях много срамежлива аз и още съм де но зависи от ситуацията и хората ..
* brunettes
do it better ;] ..
Все едно описа мене
Аз се причислявам към срамежливите..., но по скоро съм срамежлив скрит куподжия.Не съм на принципа "от вратата за краката", макар че понякога ми се иска да е така, но за съжаление за мен в голяма степен е важно мнението на околните. При запознанство, освен ако не съм се разлигавил нещо или съм си поставил задача да не е така мога да мина за много срамежлив. Попринцип седя в някаква stanby фаза и понякога ако има и други хора мога да не кажа и дума.Не обичам да си плямпам само глупости. Но това е всъщност някаква лъжовна позиция. Аз наблюдавам и изследвам хората за да видя какъв им характера. Понякога това изследване може да трае с часове, друг път... години. Чакам някаква иниациативност от отсрещната страна и проявяване поне на малък интерес, защото аз не обичам да се набутвам на хората. Често съм сериозен, но когато усетя че срещу мен седи човек- весел, луд (в добрият смисъл на думата), с чувство за хумор и най важното носещ на бъзик и/или използващ самоирония мога да се отпусна доста. Аз не съм от най-срамежливите, въпрос е даденият човек просто да ме предразположи леко. Ако по-горните неща присъстват аз внимателно следя всички реакции и думи за да разбера в какъв процент ги има в даденият човек. Ако някои не види промеждутъка между преди и след, ще реши че някаква причина в този промеждутък много ме е променила. Ако обаче не съм виждал даден човек от по-дълго време,аз пак съм притеснителен спрямо този човек. В съзнанието ми изниква че за този период човека може да се е променил напълно. Оглеждам внимателно и ако видя че не е така, се държа така както съм се държал преди. Т.е моят характер, срам, лигавост, арогантност и т.н. зависят от хората, които стоят срещу мен и доколко съм ги опознал ииии....разбира се дали ми допадат и до каква степен. В някои моменти на база на държанието си се чувствам много по-добре спрямо други, защото все пак определен характер доминира, но това изобщо не се разбира от околните.
Човек,имам чувството че описваш мен!Аз съм същата.За това някои хора се чудят защо съм толкова срамежлива и мълчалива,а други не познават тази моя черта...
Ако ме познаваш от известно време, би казал, че съм много общителна, отракана, открита, откровена, дръзка даже....При запознаване с нови хора съм най-точно казано резервирана и твърде делова. Притеснявам се, срамувам се, страхувам се да не се изложа. Е, говоря, но зависи и от отсрещната страна. Има хора, с които мога да говоря все едно се знаем от години, а с други ми е доста трудно. Иначе харесвам свити, по-затворени и срамежливи мъже. Нека аз да открия какви са, а не да ми се хвалят. Перковците....по-далече от мен!
+1
Много мразя неловкото мълчание на първо излизане. Онези моменти, които траят макс 5 секунди, но излгеждат като вечност и след тях ти се задава/задаваш ужасно тъп/не на място въпрос и все пак продължавате нанякъде. Затова на първа среща съм по - скоро активната страна. Честно казано съм отвикнала от запознанства, защото ежедневието ми е такова. Общо взето мнението ми за мен е, че съм срамежлива, защото се притеснявам на първо виждане и много се изчерявам и правя лапсуси, но общото мнение на хората около мен е, че съм общителна като цяло. Предпочитам да подхвана неангажиращ разговор за да няма по - горе споменатите паузи или да засягам теми, приятни и близки до отсрещния. По този начин създавам комфорт на човека с мен, а и все пак си запълваме времето.
Леле тука се вихри голяма философия.
Who cares
[size=7][b][u]fosse cos
Защо? Нищо лошо няма в това. Пък и на мен философията като наука ми харесва. Така че няма проблеми.
НякойТам ще ти отговоря на ЛС-то. Не съм го забравил. Само да вметна
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
И аз съм почти същата, само дето не се държа и 'делово'.
Има някои хора, с които не мога да намеря обща приказка и това е. В началото това ме смущаваше много, сякаш се чувствах длъжна, че с всеки трябва да мога да говоря, но в последствие осъзнах, че просто на подсъзнателно ниво не приемам определен тип хора и не държа да имам кой знае колко общо с тях.
Ноо...прекалено нахаканите, та чак нахалните и наглите ме дразнят.. особено пък ако нямат и на какво отгоре - съвсем.
Разорена съм, но щастлива
Бедна, но мила
Висока, но здраво стъпила на земята
Нормална, но обсебена
Загубена съм, но пълна с надежда.
Просто е в моята природа да съм по-сериозна. Не, че не се усмихвам и прочие, но не обичам да фамилиарнича с непознати, както и те с мен. Но си зависи. Има хора, с които от раз ми върви приказката. С момчета съм особено стеснителна. Не мога да се позная. Толкова си подбирам жестове, думи...все едно съм на работа. Виж, след 2-3 дни нещата са други. А може и след час дори. Основно се притеснявам да не говоря прекалено много за себе си (доста съм приказлива) и да не досадя с това. Правя впечтление на скромна и мълчалива...а всъщност не е така. Ако има 50 грама водка обаче нещата са малко по-различни. Никакво вътрешно усещане не може да спре пороя от думи.
Срамежлив съм и то доста. Трудно завързвам нови познанства, защото никога не заговарям хората, а ако те ме заговорят, отговарям с по една дума. За всеки по-задълбочен контакт се изисква да положа неимоверни усилия.
И все пак срамежливостта ми варира. Ако съм насаме с някого, е най-слабо изразена и мога да говоря почти свободно. В колкото по-голяма компания се намирам, толкова по-затворен ставам. Освен това като се напия срамежливостта ми практически изчезва.
Това разбира се винаги ми е създавало проблеми със свалянето на жени. Впоследствие се научих да се възползвам от гореспоменатите 2 фактора:
1. Излизам с тях насаме (както си е нормално)
2. Удрям 1 бира за кураж преди срещата
Иначе мен могат да ме издразнят прекалената срамежливост и прекалената наглост. Хора, които са видимо срамежливи като мен, ги избягвам и ги игнорирам, защото изискват още повече усилия и общуването е практически невъзможно. Някои, които едва познавам и идват при мене да ми говорят глупости, ме дразнят. Възприемам го като нарушение на личното ми пространство.
Аз като се запознавам с нови хора нещата седят що годе така:
Идвам като буря с гръм и трясък и след време се наслаждавам на лекия бриз който подухва.
Искам да кажа, че обикновенно, даже доста често подсъзнателно се опитвам да създам доста добро впечатление и да заинтригувам личността с която се запознавам. Пускам шеги, разказвам интересни работи и т.н. и след време спирам да се държа така и започвам по-спокойно и уравновесено да говоря и действам. Смисъл показвам самия себе си.
От няколко години почти ежедневно имам нови запознанства и с едно 80-90% от тях съм изгубил контакт. Истината е че лесно се запознавам с нови хора и с всички се опитвам да общувам и ми е много странно като някой ми каже че "няма общи интереси и теми за разговор с даден човек". Най-много си ценя близките приятели, а те 5-6 човека. Другите просто идват и си отиват от живота ми, но се опитвам от всекиго да научавам нещо, макар и незначително.
^Според теб това ли е правилният подход, след като голяма част от познанствата ти са нетрайни? Мога да кажа, че контактите ми през последната година бяха с много нови хора и с огромна част от тях имам все още контакти. И тъй като огромната част от познанствата ми са били свързани с работата, то неминуемо в тях съм стъпвала делово. Може би не винаги разкривам истинската си същност, но не се представям за нещо, което не мога да поддържам продължителен период от време. Понякога съм забавна, по-често сериозна. Мога да съм душата на компанията, о искам да създам впечатление на сериозен във всяко отношение човек. Моята половинка е много свит, особено сред много нови хора е......срам. Всъщност е най-веселият, забавен, усмихнат и позитивен човек на света. Но едва ли съм го разбрала на първата среща...не, мислех че е супер саможив и затворен. Сега знам, че не за всеки пуска чара си, но си струва да поизчакаш малко, за да видиш и тези страни от характера му. Правилото при мен е да не се представям за нещо, което не съм или не мога да поддържам тази представа дълго време. И аз може да се представям като забавна, дива алкохоличка, ама на 2-рата водка ще ми стане зле......надявам се разбираш аналогията!
Кремче може би не се изразих много правилно, защото бързах за училище и си написах мнението за 3-4 мин.
Аз обичам да се запознавам с нови хора и да завързвам прителства с който мога. Но просто като познаваш няколко стотин човека не можеш да излизаш с всички тях на по бира. Това, че с някой съм си говорил 2-3 минути, 1-2 пъти и чат пат като се разминаваме си казваме здрасти, не го броя за приятелство.
Още мисля и не мога да разбера какво не ти хареса от това което съм написал. Мисля, че ти си мислиш (извинявам се, малко тавтология направих тук, но ми се стори уместно), че пренебрегвам свитите хора. Не бих казал че е така. За мен всички хора са равни независимо дали са бели, черни, зелени, дебели, красиви, с по едно око и т.н. Всеки е уникален и интересен за мен сам по себе си. Излизал съм даже на срещи с момичета с наднормено тегло и мога да ти давам още много примери. Единственият тип хора които не ми харесват са тези леко глуповатите дето се имат за идеални и другите около тях ги мислят за по-долна класа хора, но гледам просто да ги избягвам. Нищо лошо не им мисля. Живота си е техен те да си го живеят.
Та продължавам да мисля аз с моя 18-годишен мозък, какво ти си си мислила (тая тавтология на "мисля" доста ме кефи) докато си писала отговора си и стигам до друг извод. Май имаш нещо против, че се правя на "по-отворен" като се запознавам с някого. Аз имам доста не "популярни" занимания. Не гледам телевизия, филми зяпам рядко, само ако са с много поучителна история или могат да ме разплачат. Слушам не "популярна" музика. Свободното време си го прекарвам в решаване на задачи, писане на php фукции и четена на научна литература, обичам реда, мира и спокойствието. Кажи ми за колко време ще привлича вниманието на някого, ако се представя с това което вече описах. Хората бързо се отегчават. Затова предпочитам с личностите които се запознавам да говоря за по-общи неща, да пускам шеги и да е весело покрай мен.
Нямам нищо против по-скромните и свити хора. Даже те са ми най-приятни, защото са потайни и са по-интересни от целия сбирщайн. Момичето което в момента харесвам също е много кротко и свито. Но пък това качество в нея най-много ми харесва. Днес докато я изпращах до тях през цялото време ми разказва как е решавала цял ден една задача по физика в неделя. Ох зубарките са ми слабост.
Мислех да добавя още нещо, ама като се стих за това момиче и си изгубих мисълта
За последно ще добавя какво каза моя стар и добър учител по английски преди няколко години: "30% от хората около тебе не биха искали да имат нищо общо с твоя милост, с други 30% ти не би искал да имаш нищо общо и може би с около 30% би завързал някакво приятелство. Всъщност ако ме харесваха 30% от хората аз бих се кандидатирал за президент."
Значи преди бях малко стеснителен...
Обаче добивам опит и вече няма такова нещо(става въпрос за запознанства с момичета)
С момчета ми е малко по-друг въпросса... Нали се сещате:
"От кой отбор си?"
"Тренираш ли нещо?"
Общо взето едни и същи неща. Когато разговарям с момчета(момче съм) много повече зависят нещата от характера на другия, отколкото при момичетата... Поне при мен е така.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
