Относно срамежливостта и отракаността?

[krem4et0]

Eddie, искам да кажа,че против теб нямам нищо и по-скоро постът ми не беше лично срещу теб,а срещу тези, които не са на 100% себе си а първи срещи. Аз също не съм, но по-скоро се представям в по-негативна светлина. Смятам, че да очароваш в последствие някой е по-добре отколкото да го разочароваш.

[NamelessRomantic]

Не знам,според мен е най-добре да се направи най-добро впечатление,но извън границите на лицемерието...Както е казал бате Кърт - "It`s better to be hated for what you are rather than being loved for what you`re not."
Приятелство/връзка,иградена на лъжи,не се развива и не след дълго пропада.

[sladkish_14]

Та въпросът ми е:
1.Какъв тип сте вие при запознанството с нови хора за евентуални приятели/прителки и/или бъдещи половинки? 2.Веднага ли се разкривате, пукали ви от мнението на тези хора? 3.Как предпочитате- от вратата за краката или малко по внимателно или пък сте от най-срамежливите?

И един по задаван въпрос:
4.Каква степен на срамежливост или отраканост в даден човек може да ви издразни да ви накара да ви стане антипатичен или просто да ви накара да сте напълно неутрални спрямо този човек?

1.Различно е при всеки с който се запознавам.Това зависи адски много и от моментното ми настроение и от това на човека с когото се запознавам.
2.Както писах в '1' така и се отнася и за 2,, Когато съм на кеф си казвам всичко , което ми е на сърце и после изобщо може да не ми пука за този човек , когато ми е кофти се държа сдържано и после като помисля как е минало дадено запознанство си правя сметка - дали изобщо ще ми пука какво си мисли този за мене или не.Попринцип съм от хората който им пука какво впечатление са оставили у другия .
3.Е няма да е от вратата за краката ! , но не съм от най - срамежливите освен ако не е някой батко по който съм лудо влюбена или в миналото съм била ,, Умерено разкрепостенна и срамежлива съм
4.Каква степен ? Ми и от двете неща по МНОГО,, Страшно много мразя адски срамежливите хора те не могат по никакъв начин да ме привържат към тях или да оставят някакъв интерес към мен.За отракаността е същото - адските надути отракани кучки не ме вълнуват тях също мразя ,, Иначе ако и двете неща са в умерено количество , дори и в малко повече от умереното да е не ми е проблем , но когато седиш до някой 20мин и той не казва думичка е адски смотано.

П.С - Номерирах си въпросите ти , защото мразя на 1 место 15 въпроса и да се чудиш на кой първо да отговориш.

[niku]

Всеки е различен за пред другите ..

[Aspartam]

Днес попаднах по телевизията на Станция Нова. Засякох някакъв конкурс, в който има нещо като кастинг за гадже на Златка Райкова. Излишно поощтряване и помпане на самочувствието на една случайно добила попуполярност млада българска разпоретина, но това е друг въпрос.Та в това предаване имаше един мъж, които си разговаряше нормално, един доста притеснителен и един мааалко самовлюбен. Избра първият да продължи напред. Абе нещо като най-малкото зло.

Та въпросът ми е:
Какъв тип сте вие при запознанството с нови хора за евентуални приятели/прителки и/или бъдещи половинки? Веднага ли се разкривате, пукали ви от мнението на тези хора? Как предпочитате- от вратата за краката или малко по внимателно или пък сте от най-срамежливите?

И тъй като аз пускам темата ще кажа първо за себе си?

Аз се причислявам към срамежливите..., но по скоро съм срамежлив скрит куподжия.Не съм на принципа "от вратата за краката", макар че понякога ми се иска да е така, но за съжаление за мен в голяма степен е важно мнението на околните. При запознанство, освен ако не съм се разлигавил нещо или съм си поставил задача да не е така мога да мина за много срамежлив. Попринцип седя в някаква stanby фаза и понякога ако има и други хора мога да не кажа и дума.Не обичам да си плямпам само глупости. Но това е всъщност някаква лъжовна позиция. Аз наблюдавам и изследвам хората за да видя какъв им характера. Понякога това изследване може да трае с часове, друг път... години. Чакам някаква иниациативност от отсрещната страна и проявяване поне на малък интерес, защото аз не обичам да се набутвам на хората. Често съм сериозен, но когато усетя че срещу мен седи човек- весел, луд (в добрият смисъл на думата), с чувство за хумор и най важното носещ на бъзик и/или използващ самоирония мога да се отпусна доста. Аз не съм от най-срамежливите, въпрос е даденият човек просто да ме предразположи леко. Ако по-горните неща присъстват аз внимателно следя всички реакции и думи за да разбера в какъв процент ги има в даденият човек. Ако някои не види промеждутъка между преди и след, ще реши че някаква причина в този промеждутък много ме е променила. Ако обаче не съм виждал даден човек от по-дълго време,аз пак съм притеснителен спрямо този човек. В съзнанието ми изниква че за този период човека може да се е променил напълно. Оглеждам внимателно и ако видя че не е така, се държа така както съм се държал преди. Т.е моят характер, срам, лигавост, арогантност и т.н. зависят от хората, които стоят срещу мен и доколко съм ги опознал ииии....разбира се дали ми допадат и до каква степен. В някои моменти на база на държанието си се чувствам много по-добре спрямо други, защото все пак определен характер доминира, но това изобщо не се разбира от околните.

И един по задаван въпрос:
Каква степен на срамежливост или отраканост в даден човек може да ви издразни да ви накара да ви стане антипатичен или просто да ви накара да сте напълно неутрални спрямо този човек?

Пред няколко години бях точно като теб. Само, че по трудния начин разбрах, че ако седиш и чакаш няма да се случи нищо. За това поемаш самоинициатива и ако трябва се натрапваш на другите. Просто няма друг начин. Ако си седиш от страни никой няма да дойде и да почне да те развеселява. (Може да ти се случи 2-3 пъти годишно, ама заслужава ли си?) Колкото до срамежливоста, срам не срам отиваш при някой и започваш да говориш. Понякога дори едно здравей е достатъчно. Ако пък нещата се прецакат продължаваш напред, без да ти пука, че не се е получило.

[kkaammii]

Зависи от компанията, в която съм. Ако съм само с познати, приятели и има само един непознат съм си ок. Общителна, без да се натрапвам. Освен ако не е някакъв спор, когато съм сигурна в мнението си. Тогава съм доста активна. Но ако има доста непознати, докато свикна с тях доста си тайкам. Дори понякога се е случвало да кажат, че съм надута, нищо не говоря, само седя и гледам високомерно. А това не е така, просто се притеснявам и предпочитам да си мълча. Така че в мен има помалко от всичко, без натрапчивата самовлюбеност. Не понасям такива хора!!! Мразя някой да се самоизтъква. Противно е!