Преди, поради семейни причини нашите постоянно се караха.. не помежду си, а с брат ми и сестра ми, целият ми живот е минал в скандали и веднъж не издържах и се разбеснях и им казах "Абе вие нормални ли сте, случайно да сте помислили как се чувствам аз?! На никой не му пука, а после ми казвате колко сте ме обичали.. не издържам вече" тогава се разплаках и ги заплаших, че ако не престанат ще избягам.. и оттогава почти не са си повишавали тон.. стресни ги, знам, че няма да е лъжа, ако им го кажеш, защото и ти се чувстваш по същия начин. Разбирам те идеално и знам, че е ужасно, аз не съм имала нормално детство, цялото е минало в скандали и темоподобни.. намразих живота си и тогава чашата преля и иазбухнах..