По принцип не бихте ме разбрали,затова винаги когато искате да оспорите мое изречение се връщайте отново на основното. (в зелено)
Та по принцип смея да кажа,че от 1-2 години съм изключително умно (всъщност винаги съм била) и по-точно еволюирало същество над много работи. Основния ми "проблем" е еднообразието,с което си мислех,че съм свикнала до онзи ден.(По принцип съм ужасно постоянна във много работи)
Та както си се возих най-приспивно в троеля на път за даскало (7:40) и си слушах мелодийката от "Красавицата и звяра",а досадните лелички ме гледаха злобно от време на време все едно съм историческа забележителност с дефект,пък Слънцето (заслужава си главната буква) доста нахално ме гушваше и приспиваше...та точно в този момент,когато минавах всеки ден по един и същ път и виждах всеки ден Слънцето,досадните лелички и мириса на утрото една доста ужасяваща мисъл/емоция ме блъсна в главата. Оо Не знам защо,но някакво ужасно деградирало чувство ми удари много гаден шамар. Оо Аз естествено понеже съм хладнокръвно и умно човече,не се разревах (макар,че и това можеше да стане).
Отново осмислих как вече преживях евтините Ви емоции и чувства и колко отчаяно се чувства съществото ми. Помислих си й че състоянието ми се дължи на факта,че ужасно ми се спеше,но уви не беше заради това.
Сега ми е странно и искам да си пиша с някой тъп като вас,за да се почувствам още по-умна.