Аз

[ShtrudeL]

Напротив.
Виж например... ако знаех,че ще ме разбереш,то непременно щеше да е така. Всичко се върти около това,което аз знам. Добре,че съществувам. <3

амм..аз за първи път те виждам във форума, но по начина, по който пишеш, разбирам от кои хора си
таа...не че да се заяждам..ама милсенето ти не е много нормално, не смяташ ли?
кое те кара да мислиш, че всички тук са тъпи...или ти си нещо над другите, нещо уникално (то верно че секи уникален) и така..
като живееш в твой свят в който само ти си умна и т.н. , нищо не постигаш и няма да постигнеш
П.П. аз пък съм убедена, че имаш някъде дълбооко в себе си комплекси, или някво друго подобно чувство, което те гризе (макар да не осъзнаваш) и те кара да мислиш по този начин

Аз и не искам да мисля нормално. Оо Като вас. Оо Тва ще е някаква ужасна съдба Оо
П.П Всеки...ВСЕКИ има комплекси. Не знам точно моя какъв е ама не ми пречи така или инече. Оо
Всъщност осъзнавам колко много не ме интересува живота на другите и мнението им. Оо А май искам. Оо Просто наистина гледам на всички като на просто устроени.

[ShtrudeL]

И като цяло, какъв е смисълът да се опитваме да даваме съвети, на човек, който дори не иска такива.
Най-забавното в случая е да я обиждаме и да гледаме резултата.

Наистина какъв е смисъла,като не ги искам,понеже са абсурно тъпи. И наистина,защо се опитвате да се докажете напразно,че имате мнение за помощ. Оо
Човеко,няма как да се обидя от "Ти си комплексарка/ограничена/повърхностна/нещастна,тъпа" и т.н...Някак си казано от устите на идиоти не ми звучи достоверно и никога не съм се обиждала.
До сега само един виртуален човек е успявал да ме обиди за мое добро,за което пък му благодаря за обидата. Оо

[Presley]

Да се срещнем в "Инкогнито",мили,
и да эабравим какво е било.
Още утре със иэгрев от свила
миналоно ще си е отишло.

Ще живеем славно в таэи вила
и дрехите ще эабраним -
но каквото и да ни се случи,
маските не ще свалим.

Инкогнито отишла Пепеляшка
и прекарала славна нощ.
В таэи вила веселяшка
винаги е полунощ.

Инкогнито ще живеем прекрасно,
така че не питай "докога".
Чакам те на място лесно
с фалшив паспорт и малко трева.

Да се срещнем в "Инкогнито",мили,
и да напуснем Рая.
Аэ ще паэя твоята тайна,
ще я паэя чак до Края.

Инкогнито в
"Инкогнито" -
там всеки ден е нов.
Инкогнито в
"Икогнито" -
лъжата е любов.

[PurpleDream]

щруделкее ти си черната овца в стадото

[ShtrudeL]

MaLkaTa_LaDy, трябва ли пък винаги да се оплакваме на приятелите ни?

Всъщност не трябва да се оплакваш на никой. Тва е проява на слабост,слабохарактерност и лигащина. "Мразя" и на мен да ми е оплакват.

[ShtrudeL]

щруделкее ти си черната овца в стадото

Радвам се,за което.

[ShtrudeL]

Presley тва не става. Виж това. Гениално е.

Чакалнята на гарата,
закъсал съм с цигарите
минутите оказват съпротива.
Картинката е старата -
два куфара, китарата .
Завръщам се,
но всъщност си отивам.

Смениха се сезоните,
съблякоха се клоните
сега октомври слънчев е обаче.
Препълнени пероните,
очакват ни вагоните.
Аз смея се,
но всъщност плача.

В купето пак съседите,
дотягат със беседите.
Бюфета ми предлага топла бира
че весел съм не гледайте -
усмивката на кредит е.
Възкръсвам уж,
но всъщност днес умирам.

Запалиха фенерите,
с неонова феерия,
щом залезът помръкна неусетно.
Търсете - ще намерите,
аз търсих - друг намери я ...
Щастливец съм,
но всъщност съм несретник.

Защо ли огледалото
посърнало е цялото
и себе си не мога да позная?
От Черното и Бялото
е почнало началото.
Започвам уж,
но всъщност съм накрая

Звездите са угаснали
ех, май не сме пораснали ,
да плача за това не ми прилича.
Угаснали - пробляснали,
звездите са във нас, нали?
Аз мразя ги,
а всъщност ги обичам.

Тежко на повалените -
кръвта напуска вените,
животът и без туй е бързотечен.
Денят е на спасените -
приветстват ги арените.
Спасен съм,
ала всъщност съм обречен.

Пазете карамфилите
на розите от жилото.
Последната целувка ме подсеща -
Ти питаш ме: "Боли ли те
следата от червилото?"
Боли ме!
Всъщност не усещам . . .

[MaLkaTa_LaDy]

MaLkaTa_LaDy, трябва ли пък винаги да се оплакваме на приятелите ни? (: Те да не са бездънни кофи за душевните ни терзания? Колко по-лесно е да изпишеш куп дори безсмислени реда пред някакви непознати и да 'коментираш' нещо с тях без да те е грижа, че можеш да ги 'натовариш' или нещо от сорта.. ((:

Приятелите са тези, които могат да те разберат, а не непознатите. А ако нямахме нужда, когато се оплакваме да бъдем разбрани, предполагам, че щяхме да говорим на всякакви неодушевени предмети и щеше да ни олеква.

[inkaka]

На мен колкото повече чета, толкова по-тъжно ми става за нея.
От всичко писано досега си личи колко асоциална е(следващият път в автобуса отстъпи място на някоя от леличките, вместо да се гледате една-друга лошо), сама си призна, че е грозна, което явно също е причина за неспособността да се интегрира с други хора. Най-вероятно девствена(всичката тая агресия...)
Очевидно единственият начин да се възприема като що-годе нормален човек е стандартната версия за подобни хора - да реши, че е "различна", че простите хора изобщо не разбират мисленето й, което се вижда и в смешно девиантския начин на писане.

Оплаква от еднообразния си мижав живот, говори за скуката и явно НАЙ-вълнуващото, което има да прави, е да дойде на форум и да пише бози
тъжно е

[sh3_1s_7h3_0n3]

...да, и щяха да ни мислят за луди, а ние всячески се опитваме да го прикрием говорейки с одушевени същества.

[ShtrudeL]

Хахаха щом сама за себе си най-доброто, което може да кажеш е, че си "чаровна", очевидно е че си грозничка

Жалко,че не разбираш смисъла на "чаровно".
Страховете също могат да бъдат чаровни например,но няма как да го разбереш.

[Presley]

На мен онова,което аэ постнах повече ми харесва.Всъщност,обожавам го.
Това не го дочетох до край.

[ShtrudeL]

На мен колкото повече чета, толкова по-тъжно ми става за нея.
От всичко писано досега си личи колко асоциална е(следващият път в автобуса отстъпи място на някоя от леличките, вместо да се гледате една-друга лошо), сама си призна, че е грозна, което явно също е причина за неспособността да се интегрира с други хора. Най-вероятно девствена(всичката тая агресия...)
Очевидно единственият начин да се възприема като що-годе нормален човек е стандартната версия за подобни хора - да реши, че е "различна", че простите хора изобщо не разбират мисленето й, което се вижда и в смешно девиантския начин на писане.

Оплаква от еднообразния си мижав живот, говори за скуката и явно НАЙ-вълнуващото, което има да прави, е да дойде на форум и да пише бози
тъжно е

...ХАХАХАХАХАХХХХАХА х)
Мерс. Трябваше ми някой като теб.
Е добре де...как да не се чувствам умна при наличието на такива като теб?
Настроението ми всъщност е моментно и утре няма да е от значение. Просто имах нужда да ми погъделичкате самочувстието.

[PurpleDream]

Presley тва не става. Виж това. Гениално е.

Чакалнята на гарата,
закъсал съм с цигарите
минутите оказват съпротива.
Картинката е старата -
два куфара, китарата .
Завръщам се,
но всъщност си отивам.

Смениха се сезоните,
съблякоха се клоните
сега октомври слънчев е обаче.
Препълнени пероните,
очакват ни вагоните.
Аз смея се,
но всъщност плача.

В купето пак съседите,
дотягат със беседите.
Бюфета ми предлага топла бира
че весел съм не гледайте -
усмивката на кредит е.
Възкръсвам уж,
но всъщност днес умирам.

Запалиха фенерите,
с неонова феерия,
щом залезът помръкна неусетно.
Търсете - ще намерите,
аз търсих - друг намери я ...
Щастливец съм,
но всъщност съм несретник.

Защо ли огледалото
посърнало е цялото
и себе си не мога да позная?
От Черното и Бялото
е почнало началото.
Започвам уж,
но всъщност съм накрая

Звездите са угаснали
ех, май не сме пораснали ,
да плача за това не ми прилича.
Угаснали - пробляснали,
звездите са във нас, нали?
Аз мразя ги,
а всъщност ги обичам.

Тежко на повалените -
кръвта напуска вените,
животът и без туй е бързотечен.
Денят е на спасените -
приветстват ги арените.
Спасен съм,
ала всъщност съм обречен.

Пазете карамфилите
на розите от жилото.
Последната целувка ме подсеща -
Ти питаш ме: "Боли ли те
следата от червилото?"
Боли ме!
Всъщност не усещам . . .

абе това няква песен ли е, ако е песен искам име

[inkaka]

Мога да се закълна също, че най-вероятно има блог, в който пише авторска поезия.

[ShtrudeL]

Presley тва не става. Виж това. Гениално е.

Чакалнята на гарата,
закъсал съм с цигарите
минутите оказват съпротива.
Картинката е старата -
два куфара, китарата .
Завръщам се,
но всъщност си отивам.

Смениха се сезоните,
съблякоха се клоните
сега октомври слънчев е обаче.
Препълнени пероните,
очакват ни вагоните.
Аз смея се,
но всъщност плача.

В купето пак съседите,
дотягат със беседите.
Бюфета ми предлага топла бира
че весел съм не гледайте -
усмивката на кредит е.
Възкръсвам уж,
но всъщност днес умирам.

Запалиха фенерите,
с неонова феерия,
щом залезът помръкна неусетно.
Търсете - ще намерите,
аз търсих - друг намери я ...
Щастливец съм,
но всъщност съм несретник.

Защо ли огледалото
посърнало е цялото
и себе си не мога да позная?
От Черното и Бялото
е почнало началото.
Започвам уж,
но всъщност съм накрая

Звездите са угаснали
ех, май не сме пораснали ,
да плача за това не ми прилича.
Угаснали - пробляснали,
звездите са във нас, нали?
Аз мразя ги,
а всъщност ги обичам.

Тежко на повалените -
кръвта напуска вените,
животът и без туй е бързотечен.
Денят е на спасените -
приветстват ги арените.
Спасен съм,
ала всъщност съм обречен.

Пазете карамфилите
на розите от жилото.
Последната целувка ме подсеща -
Ти питаш ме: "Боли ли те
следата от червилото?"
Боли ме!
Всъщност не усещам . . .

абе това няква песен ли е, ако е песен искам име

О.О Ако аз бях автора (Богдан Дичев) на това,щях да те напсувам най-брутално. Оо Но,няма понеже не съм толкова проста.

[PurpleDream]

Presley тва не става. Виж това. Гениално е.

Чакалнята на гарата,
закъсал съм с цигарите
минутите оказват съпротива.
Картинката е старата -
два куфара, китарата .
Завръщам се,
но всъщност си отивам.

Смениха се сезоните,
съблякоха се клоните
сега октомври слънчев е обаче.
Препълнени пероните,
очакват ни вагоните.
Аз смея се,
но всъщност плача.

В купето пак съседите,
дотягат със беседите.
Бюфета ми предлага топла бира
че весел съм не гледайте -
усмивката на кредит е.
Възкръсвам уж,
но всъщност днес умирам.

Запалиха фенерите,
с неонова феерия,
щом залезът помръкна неусетно.
Търсете - ще намерите,
аз търсих - друг намери я ...
Щастливец съм,
но всъщност съм несретник.

Защо ли огледалото
посърнало е цялото
и себе си не мога да позная?
От Черното и Бялото
е почнало началото.
Започвам уж,
но всъщност съм накрая

Звездите са угаснали
ех, май не сме пораснали ,
да плача за това не ми прилича.
Угаснали - пробляснали,
звездите са във нас, нали?
Аз мразя ги,
а всъщност ги обичам.

Тежко на повалените -
кръвта напуска вените,
животът и без туй е бързотечен.
Денят е на спасените -
приветстват ги арените.
Спасен съм,
ала всъщност съм обречен.

Пазете карамфилите
на розите от жилото.
Последната целувка ме подсеща -
Ти питаш ме: "Боли ли те
следата от червилото?"
Боли ме!
Всъщност не усещам . . .

абе това няква песен ли е, ако е песен искам име

О.О Ако аз бях автора (Богдан Дичев) на това,щях да те напсувам най-брутално. Оо Но,няма понеже не съм толкова проста.

оке, благодарско

[ShtrudeL]

Мога да се закълна също, че най-вероятно има блог, в който пише авторска поезия.

Да се закълнеш в какво? Моля те, в живота си. Оо Ще е гениално да гледам как се самоубиваш в моя чест. Оо
*Както казах съм над много неща,включително и блогове с ревлива любовна "поезия".

[inkaka]

Щом казваш.

Междудругото, в подписа си имаш правописни и пунктуационни грешки. И над граматиката ли си?

[MaLkaTa_LaDy]

...ХАХАХАХАХАХХХХАХА х)
Мерс. Трябваше ми някой като теб.
Е добре де...как да не се чувствам умна при наличието на такива като теб?[/quote]

Ти си за клиника, напълно сериозно ги говоря. Психолозите помагат с разговори до един етап, но на теб ти трябва хипноза, за да се оправиш. Да, определено мисленето ти е ненормално. Червеното, червеното... В живота няма норми. Червеното, червеното!!! По дяволите, няма как да не си забелязала червеното. Ако не си го прочела параноя трябва да те хване. Таа червеното е важно. След като вече си се убедила, че си прочела Червеното мога да продължа. Ясно е, че хората не те харесват. Това просто си пролича. Приятели нямаш, тотално ме убеди в това. Любов не изпитваш. Животът ти е скучен, еднообразен... Ами ти не живееш значи. Клиника, клиника, светва червена лампичка...

[ShtrudeL]

...ХАХАХАХАХАХХХХАХА х)
Мерс. Трябваше ми някой като теб.
Е добре де...как да не се чувствам умна при наличието на такива като теб?

Ти си за клиника, напълно сериозно ги говоря. Психолозите помагат с разговори до един етап, но на теб ти трябва хипноза, за да се оправиш. Да, определено мисленето ти е ненормално. Червеното, червеното... В живота няма норми. Червеното, червеното!!! По дяволите, няма как да не си забелязала червеното. Ако не си го прочела параноя трябва да те хване. Таа червеното е важно. След като вече си се убедила, че си прочела Червеното мога да продължа. Ясно е, че хората не те харесват. Това просто си пролича. Приятели нямаш, тотално ме убеди в това. Любов не изпитваш. Животът ти е скучен, еднообразен... Ами ти не живееш значи. Клиника, клиника, светва червена лампичка...[/quote]

Тъпа сте милейди. оО
Любов изпитвам в реалността. Но не мисля,че трябва да го показвам и доказвам тук. Оо Приятели не искам. Достатъчни са ми познатите. Не ми пречи. И се радвам,че съм с ненормално мислене.

[MetalZone]

[color=green]
Сега ми е странно и искам да си пиша с някой тъп като вас

И аз ли съм тъп в твойте очи?? Коравосърдечно копеле си ти

[yahhooo]

има още хляб да ядеш докато се научиш да флуудиш

[BigFakeSmile]

''Не,не ...Зеленото...ЗЕЛЕНОТО по дяволите!... Оо
Прекалено сте глупави,за да давате каквито и да е съвети. А и аз не търся помощ,нито съм депресирана,нито нещастна,нито се оплаквам. Оо Наистина...
ЗЕЛЕНОТО Оо''

винаги са ми били смешни тези, които пишат тук (специални теми от тях, което зачи, че искат да ми се напише нещо) и казват, че не искат съвет. Да. Точно съвет искат те, ноне могат да си го признаят. Ти май страдаш от липса на внимание, не се лигави тук.

[ShtrudeL]

''Не,не ...Зеленото...ЗЕЛЕНОТО по дяволите!... Оо
Прекалено сте глупави,за да давате каквито и да е съвети. А и аз не търся помощ,нито съм депресирана,нито нещастна,нито се оплаквам. Оо Наистина...
ЗЕЛЕНОТО Оо''

винаги са ми били смешни тези, които пишат тук (специални теми от тях, което зачи, че искат да ми се напише нещо) и казват, че не искат съвет. Да. Точно съвет искат те, ноне могат да си го признаят. Ти май страдаш от липса на внимание, не се лигави тук.

И на мен са ми скучни тези с мнение като твоето. Оо

П.П Вече ми мина май ^