Цитирай Първоначално написано от mOBSCENE
ооо!На мен викането вече ми се струва нормално ние сме стигнали до другия етап..
Малко синини в повече..
усещам, че и при мен ще се стигне до другия етап, в процес на преминаване сме. Баси писна ми и на мене, честно...преди бяха виканици, караници, скандали, но напоследък си позволява и да ме удря...Но нашите скандали са главно заради сестра ми - на 7 е, аз съм на 15...хич не ми е лесно. Ако ще в друг град да съм и тя да ревне - аз съм виновна. Ако ще 7ца да имам в даскало, голяма работа...Ако ще целодневно да гледам сестра си, не съм я гледала достатъчно. Знаете ли кви грижи полагам...почти всеки ден я вземам от даскало, помагам и да си напише домашните, храня я, правя всичко, квото иска и накрая като ме издразни с нещо, леко да и кресна или дори съвсем леко да и посегна, дори и удар не е, ами замах и се разреве се едно я колят. Писна ми и на мене, писна ми да съм детегледачка, миячка, готвачка и т.н. Искам да си живея като другите на моята възраст...