Щастлива съм. Което не значи, че не съм си мислила, защо не съм се родила в Англия например. Всичко около мен щеше да е много по-уредено, щях да мога да си купувам дрехи и такива глупости колкото си искам, но дали щях да съм щастлива...? Идея си нямам какъв щеше да ми е късметът.

Понякога си мисля, че родителите ми са можели да емигрират и сега да водя съвсем различен живот. Но дали щеше да е по-хубав...?Пак късмет...

Вичко това, разбира се, не значи, че не бих отишла да уча в чужбина. Даже ще се постарая да го направя, висшето образование е на светлинни години от нашето. И децата си бих пратила един ден да учат в чужбина, дори в гимназията. Дано да мога да си го позволя!