В памет на човекът, който ме промени.

[Selfexcuse]

Някъде във мрака чух гласа ти,
топъл и приканващ ме към теб.
Така се молих да те виждам във съня си,
но ето че сега стоиш пред мен.
Очите ти така ме омагьосват
и спомням си за миналите дни,
когато нежно, бавно те докосвах.
От спомена за теб така боли.

Протягаш ти ръка към мен, за да я хвана
и се усмихваш..както можеш само ти.
Протягам моята, опитвам се да стана.
Тялото ми от вълнение гори.
Ръката си почти до теб протегнах.
Помолих те: “я пак се усмихни”
И изведнъж, преди да те докосна ти изчезна.
Започнах да те моля “ОСТАНИ”

Събудих се, огледах се-къде съм?
Преди минута беше ти пред мен.
Мислите се гонеха в ума ми..
Какво се случва пак с мен?
Нали щях да забравя устните, смеха ти.
Нали им обещах да продължа напред.
Продължавам аз да чакам любовта ти,
а знам, че вече няма да съм с теб.
И те търся за пореден път в съня си,
Да те върна, да усетиш моята любов.
Но те няма и е невъзможно да се върнеш.
защото ти завинаги оставаш в онзи гроб ..

В памет на С.П.

[Sweet__Dream]

Много красиво и истинско.Поздравления!Съжа лявам за болката ти.Бъди смела и продължавай напред.

[Complicated]

Невероятно е!!

П.П. Много съжалявам за загубата.

[Selfexcuse]

Благодаря ви за милите думи.
Наистина ме зарадвахте.
Дано е разбрал какво означава за мен ..

[Jumbie483]

Невероятно красиво и истинско е. Болката от загубата ти може ясно да се почувства, докато човек чете.

[Snickers]

Невероятно красиво и истинско е. Болката от загубата ти може ясно да се почувства, докато човек чете.

[LadyDi]

Не е красиво. Болката от загубата не може да бъде красива.
Но е истинско, емоционално, докосващо.
Като идея и емоция е много добро.

Съвсем от поетична гледна точка, може да се пооправи ритъма и тук-там римата, но това е без значение, предвид случая, по който е писано.

И аз съжалявам за загубата.

[AiKaTa]

До болка те разбирам... прекрасно е ...жалко само защо поезията се храни от толкова лоши емоции ...
Още един път- прекрасно е , поздравления ..
Съжалявам за загубата ... нека почиват в мир, всички тези, който трябваше днес да са до нас ... !

[thelideto]

[Selfexcuse]

Благодаря ви.

[padnaloblak]

може би защото съм на лщбовна вълна или нз .. но това стихотворение наистина ме накара да се замисля. всички цял живот търсим любовта и когато ни я отнемат независимо по какъв начин болката е неописуема ... боли те сърцето боли те душата боли те цялото ти същество. и то защото част от теб самия е била на другия и когато този човек си отиде си отива и част от теб. може би това което казах е банално, но то е истината. ние хората живеем за да бъдем обичани.

[Joviality]

Уникално! Не искам да казвам нищо повече,просто е безсмислено...

[BePoHuKa]

Настръхнах... прочетох го около 6-7 пъти Мила, времето лекува най-дълбоките рани... нека спомена за този човек остане завинаги в теб, а болката остави да си замине!

[Selfexcuse]

Може би с времето ще останат само хубавите спомени с него, а споменът за студеното му и неподвижно тяло ще изчезне..
Може би след време дори няма да си спомням за него толкова често.
Но за сега знам само едно..трябва да показваме чувствата си на човека, който обичаме преди да го загубим, защото аз така отлагах, казвах си, има време, сам ще ме потърси, ще му мине, а всъщност съм изгубила възможността си да съм с него в последните му месеци ..

Казвайте на близките ви, че ги обичате.Не щадете любовта си, защото после може да съжалявате