На по - редовните трябва да им е ясна горе-долу моята история с пича, с който се виждаме по отбивките само. След последното му супер гадно държание не се бяхме виждали известно време. Накрая, 'щото съм мека мария му звъннах, само да го чуя. Защото се бях зарекла, че повече няма да го виждам, а ако го видя няма да му правя повече свирки. На въпроса. Седя си аз тази вечер и си пиша темата по биология и той ми звънна. 10-тина минути общи приказки и стигаме до това как отивал да си вземе колата и ако съм искала да дойде да се видим при което провеждаме следния разговор:
Аз:Ами виж, не искам да си пилеем времето и да дойдеш, само да те разкарам и накрая да си идеш сърдит... няма да стане както обикновено става... (да се разбира, че няма да му правя свирки).
Той:Защо, какво се е променило?
Аз:Ами... не искам, разбираш ли... не ми се занимава с това, не искам..
Той:'Ми да бе, то т'ва е 'баси нерентабилната работа, няма хляб в тоя занаят, зак'во ли изобщо да го правиш... (и ми се хили някакъв)
Аз:Ми да, явно няма...
Тойпрекъсва ме)Т'ва е 'баси пазарлъка тука 'дето стана... Все едно е кой знае какво...
Аз:Не ме карай да казвам неща, за които после ще съжалявам
Той: Кажи де, стига прави детски работи та да ме дразниш само
Аз:Ми ти си човека на пазарлъците всеки път като ми писне да правя... каквото правя и ти започваш "айде още малко, айде още малко"..
Той:Ами ти като не знаеш кога какво и как да правиш аз нямам вина за т'ва
Аз: Ем съжалявам като, че не съм достатъчно опитна та да ти върша работа...
И тук той ми пожела приятно и кракто писане на темата по биология, пуснах му още някоя злобна забележка и си пожелахме спокойна вечер. Ъм... съвет да искам - няма, то всичко се вижда и си е ясно. Предлагам просто да ме заплюете, че сте си загубили времето с моята тема или да оплюете него, че е такова нищожество. Мерси за вниманието!