Писна ми да се примирявам....

**reAL_TRuth** · 10-13-2009, 14:08

Не знам от къде да започна... Историята е дълга и объркана.
Първите месеци всичко беше страхотно, може би защото не исках да се привързвам и малките неща не ми правеха впечатление. Той се държеше мило, сякаш във всяка една секунда можеше да ме изгуби...
Беше ме много страх да се отдам на чувствата и след поредица от грешки, които го нараниха, все пак успях. Тогава всичко се преобърна... аз бях тази, която се страхуваше да не го загуби. Първо се успокоявах с факта, че той беше до мен, когато се държах грубо с него... така, че ще си понеса последствията. Тоест един вид ми се връща за моето поведение. В продължение на няколко месеца усещах, че нещо ще стане.... постоянно му го повтарях и може би и там сгреших. Стана. Разделихме се, този път по негова воля.
Излишно е да казвам колко ми беше гадно... но аз не се отказах, а реших да се боря. Не ми пукаше, че всички около мен бяха против. Това беше без значение, защото аз знаех, че трябва да опитам.
И така, в продължение на месец- събирания и раздели. Дори им загубих бройката.... през този период той си намери друго момиче, а аз друго момче. Но минаваше известно време и просто... се виждахме. Аз осъзнах, че не мога така и казах на другото момче истината. В същото време и той се раздели с другата... и ме потърси. Реши, че иска да се съберем. Тогава аз обаче се колебаех... и доста се дърпах, защото вече се чудех за какво да се събираме. Онова нещо, за което се борех.... ами мисля, че то никога няма да се върне. И двамата сме коренно различни от преди. И все пак се събрахме, защото аз държа на него страшно много и ми се иска да си дадем шанс...
Сега... положението стои кофти за мен ОТНОВО.
Страх ме е... че пак ще се случи. Страх ме е от раздялата, от това, че ще трябва да продължа без него, а всичко около мен е свързано с него.
Има моменти, когато не се виждаме и си липсваме, но има моменти, когато аз самата започвам да се замислям дали няма да ми е по-добре без него след известно време, когато съм свикнала с мисълта че няма да сме заедно. Но не... всеки път се примирявам. Премълчавам всяка една дума... всичко. Само и само, за да се боря.... А струва ли си?
Не знам дали искам съвет или... някакво мнение, но се чувствам адски объркана. Не искам да го загубя, но и не искам да се чувствам така....

**flowerlina** · 10-13-2009, 14:36

Личи си, че го обичаш. Бори се за това да сте заедно, не го губи

**LeMoi** · 10-13-2009, 14:42

Първоначално написано от flowerlina

Личи си, че го обичаш. Бори се за това да сте заедно, не го губи

+1 , както каза не ти пука от околните това е добре..

**sladkish_14** · 10-13-2009, 14:46

Ти постоянно си противоречиш.До тука , което прочетох ти си виновната за това ви положение.Какво толкова се страхуваш , всички скачаме и рано или късно всички падаме.Няма начин това е живота.Живей го ! наслаждавай се на всеки миг с него , върни си изгубеното , не му мисли бе момиче.Не прави планове , не се страхувай сякаш си омъжена за него.Това е просто връзка ако го обичаш впусни се в чувствата си , в магията на любовта.Не забравяй , че всичко идва за да си отиде един ден.Всяка красива приказка си има своя край.Неизбежно е . НО ти живей за момента , обичайте се , не позлволявай на глупавия страха да провали връзката ви отново,връзката с човека когото толкова обичаш.И не на последно място не се дръж като надута глупачка.

**reAL_TRuth** · 10-13-2009, 14:52

Страх ме е от това, че той не ме обича....

**anonimchetou** · 10-13-2009, 16:59

страх те е ли ? нещо не те разбирам.. Страха е много лош враг.. Сттахувай се още вместо да мислиш позотивно и накрая ще стане вта дет не искаш ; )

**sladkish_14** · 10-13-2009, 17:01

Това само той би могъл да ти го каже/покаже.Аз не бих могла да знам дали е така , но виж прекарайте време заедно и сама разбери.Не може веднага да те заобича, ако се отпуснеш и дадеш шанс да връзката ви би могъл да те заобича , ако сега не те обича.Абе с една дума какво лошо и да не те обича да не би да се жените, я се отпусниии ,,

**PurpleDream** · 10-13-2009, 17:14

Първоначално написано от reAL_TRuth

Не знам от къде да започна... Историята е дълга и объркана.

И непрочетена от много хора...

**mOBSCENE** · 10-13-2009, 17:24

Първоначално написано от reAL_TRuth

Страх ме е от това, че той не ме обича....

Колко време общо сте били заедно?

**kidwestern** · 10-13-2009, 17:29

Първоначално написано от mOBSCENE

Първоначално написано от reAL_TRuth

Страх ме е от това, че той не ме обича....

Колко време общо сте били заедно?

mr. jekyl n mr hide..

**RaZzer** · 10-13-2009, 17:29

Ако не се отърсиш от този страх и постояно живееш в параноя - няма да се получи...

**Presley** · 10-13-2009, 17:30

Тогава недей.

**iashxui** · 10-13-2009, 23:09

той до сега не ти ли е доказал че те обича , вярваш ли му вярваш ли и в себе си :х ? нали ти си виновна за всичко .. този страх ще развали още повече връската ви

Тема: Писна ми да се примирявам....

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Писна ми да се примирявам....

Re: Писна ми да се примирявам....

Правила за публикуване