понякога Я осъзнавам, само когато ми се наложи.
не е прекрасно, да.

малко да се самоизтъкна:
рядко се извинявам..., но по-скоро не е въпрос на инат.
за мен хората, които се извиняват прекалено, просто търсят реакция(хъ-хъ).

и още малко:
ако смятам, че съм виновен - поемам вината. (отново - не е инат)
в противен случай - ниъц.


п.п. иначе може, ДА!