Ставаше дума, че ако аз много много те харесвам, каквото и да направя ти няма да отвърнеш на моите чувтсва. Защото потребностите ти и нуждите ти не включват индивид като мен.

Беше пример, с който да подкрепя тезата си.

Никой не забранява на хората да харесват дебелани, или ходещи точилки. Или напудрени куклички, или бог знае каква прищявка на нечй извратен акъл още.

Идвеята беше че хората категоризират другите според това какво харесват/не харесват. И че и двете страни са в пълното право да вършат нещата. Принципа е валиден винаги. Пояснявам - ти, Ивенце, имаш абсолютното право да не харесваш реалисти(примерно) и аз имам абсолютното право на базата на това да те класирам според тоя критерий като романтичка(примерно).

Капиш?