Linns, ще ти кажа от опит.
Преди 4 години се влюбих в най-добрия си приятел. Той също бил влюбен в мен (за съжаление, си го признахме един на друг твърде късно). Мен обаче ме беше страх да загубя приятелството ни, онези редки мигове, когато опираш главата на нечие рамо и можеш да му говориш за всичко - за разбито сърце, за прегорял боб, за шоуто на Слави, за проблемите с вашите. Затова стисках зъби и не му признавах. Той правеше същото. Никога не дадохме шанс на любовта между нас, вместо това се наранихме взаимно като се опитахме да се утешим с други.

Знаеш ли какво стана? Сега, 4 години по-късно, се чуваме по скайп от дъжд на вятър. Той разбра, че съм се омъжила от сестра ми, а аз разбрах, че си е правил операция, защото случайно го срещнах пред клиниката във Варна.

Това ли искаш?