izteglete

[edi_koq_si]

nqkoi moje li da iztegli tova
http://download.pomagalo.com/295336/...15515860&po=32
mersi

[ameli]

ще ти го изтегля, въпреки, че има такава тема в раздел "училище"

[ameli]

спомен и блян в елегияа на димчо дебелянов “да се завърнеш в бащината
къща”

стихотворението “скрити вопли” ни показва една картина на спомените,
свързани с родния дом, добрите моменти и щастието, които отдавна са
отминали и след тях е останал единствено блянът за едно невъзможно
завръщане в миналото, там, където лирическият герой се е чувствал добре
и у дома си.

една невъзможна мечта е скрита в подтекста на дебеляновото
стихотворение – копнежът по жадувания покой в обятията на майката. няма
го това убежище на тихата ласка и нежната душевна топлота. останал е
само споменът, който се е превърнал в мечта – да се изживее красотата на
миналото, сега или някъде в бъдещето.

желанието за завръщане е толкова силно и истинско, че събужда у
лирическия герой една въображаема картина, където той успява да се
завърне в бащината къща, при своята майка и да се почувства щастлив и в
сигурност. в спомените си той се връща към миналите моменти, тези, които
може би не са изглеждали толкова съкровени преди, но сега означаващи
една безкрайна любов и всеотдайност. дебелянов избира и най-подходящото
време за своето мечтано завръщане в уютния и спокоен дом – “когато
вечерта смирено гасне” и душата на скитника вече може да намери покой в
мрака на нощта. тишината сякаш е навсякъде в стихотворението – “тихи
пазви тиха нощ разгръща” и “с плахи стъпки да събудиш в двора” – една
тишина през момента на очакването до радостния момент със срещата с
милата и единствена майка.

ю



безсилното” рамо на старата си майка и независимо дали е на двадесет или
на петдесет години, за миг от него падат всички грижи, защото майка му е
до него, тя ще му помогне, както е правила винаги и както ще прави и в
бъдеще, защото това е нейното задължение, тя олекотява болките на своите
деца и поема техните мъки в себе си.

след влизането в родната къща настъпва един момент на примирие –
авторът шъпне “тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона”,
и в една изповед пред себе си споделя, че е дошъл да дочака “мирен
заник, че мойто слънце своя път измина…” оттам насетне няма да има
значение, ако животът му свърши и така страшната преди смърт дойде да
вземе поредната душа, която по право й принадлежи. поетът е видял майка
си, успял е да се върне там, откъдето е тръгнал, където се е родил и е
изпълнил и последната си мечта – оттам насетне няма болка, няма тъга,
има само примирение и скромност. оттам насетне не съществуват чувства,
радостта е минала, но болката никога няма да настъпи, за нея няма място
в родния дом пред старата икона. животът е изживян възможно най-добре,
мечтите са изпълнени, вече нищо друго няма значение.

тъгата настъпва после, когато, след всички тези прекрасни спомени и
мечти авторът се връща в болезнения и реален свят, където родният дом
липсва, майката е далеч и утеха няма никъде – всичко това е било “скрити
вопли на печален странник”, в тях има спасение от реалността, но не и
истина, всичко са напразни спомени за майка и родина, неща, които никог...

[edi_koq_si]

Blagodarq mnogo

[Punisherrr]

Грешен раздел.
Писането на кирилица е задължително.