Творбата е създадена през 1872г, но първоначално е публикувана в стихосбирката "Избавление". Едва по-късно Вазов я включва в "пряпорец и гусла". Заглавието е оформено като въпрос, на който текстът на творбата дава патетичен отговор.
Стих. "Де е България?" е възможно най-изчистената реализация на възрожденския символистичен модел, по който се осмисля родината. То има отчетливи жанрове, тематични и езико-образни сходства със стихотворенията на Теодосий Икономов "Де е подът ми", на Атанас Шопов "Де съм ся родил", на Петко Славейков "Татковина".
В "Де е България?" се синтезират всички мотиви, образни представи и риторически похвати, чрез които съществува възрожденския образ на България. Стихотворението има традиционна композиция, напомняща гатанка - в отговора прозвучава като възклицание - обръщение името на България. Описателното движение към отговора позволява да се изброят традиционните, идеализирани в красотата си обекти("белий Дунав", "горда Стара планина", " мътен Вардар"), да се спомене за преминалата слава на Преслав и Търново. Включването на географски и исторически имена, метафоричният изказ (" весели поляни,/де бог всичко наспори") утвърждават една идиализирана представа за родното. Чрез съчетаването й с визията за мъките , страданията и славата се създава силно емоционално напрежение около неговия образ, подкрепен от ярко изразените синовна любов и преклонение на лирическия говорител пред родината майка. Изревдането на ("любя.../ твойте мъки и страдания,/ твойта славна старина,/ твойте възпоменания / твойта бъднина) е ясен знак за обвързването на историческото минало с актуалните проблеми на настоящето с и надждите за светло и свободно бъдеще. Последната строфа изразява копнежа на цял един народ: "в теб родих се и желая/ в теб свободен да умра".
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2024 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат