Ето ме и мен отново в този раздел след може би 2-3 години ... Не съм си мислила че отново ще ми се наложи да пиша и споделям болката си с непознати хора, но уви. Нека ви разкажа какво се случи с мен преди 4 месеца. Заминах да работя на морето и се запознах с едно страхотно момче, 6 години по-голям от мен. За 3 месеца в който ние работихме заедно се привързахме увасно много. Той беше момчето на което аз отдадох девствеността си (да отбележа на 18 ). Лятото беше незабравимо, но за жалост края му доиде и ние решихме да се разделим с добро просто нямаше смисъл да се самозалъгваме че в бъдеще ще можем да бъдем заедно деляха ни 60 км. Имаше много плач и много болка, но ние продълвихме да си звъним всеки ден и някакси неусетно аз си се влюбих в него. Септември месец аз пристигнах тук в София за да уча и ето ти изненада звъни ми една вечер и аз идвам да работя в столицата. Можете да си представите как се чувствах на 7-мото небе, още повече когато преди 3-4 дена и тои ми беше казал че ме обича. Всичко вървеше много добре виждахме се през 1-2 дена и ето ти на излизаме вчера и аз го усещам супер дръпнат нито ме целува, нито ме държи за ръка. Сядаме на кафето и аз питам какво се е случило, а тои ::Трябва да поговорим, мисля че искам сега да съм сам неискам приятелка тежко ми е, ама аз си те обичам така е по-добре за двамма ни" . Аз бях в шок. Не успях да му кажа нищо и просто си тръгнах. Неискам да го намразвам, но не мога да бъда мазохист спрямо себе си. Цчла вечер не съм спала толкова сълзи и болка не съм изпитвала никога. Знам че сте чели много такива теми и не мисля че каквото и да ми кажете ще мипомогне, но аз наистина нямам с кого другиго да споделя. Благодаря на тези който прочетоха цялата тема