Принципно толерирам свободното развиване на теории на психологическа и/или философска основа, но това започна да звучи като The Secret (книгата/филма). Изследваш теория, след което заключваш "оптимален модел за постигане на щастие" - за другите нз, но ти поне трябва да си достатъчно интелигентен за да си над тези неща.

Може да звучи убедително на всеки, с IQ под 100 (50% от хората), но същевременно няма никакво научно покритие. Дори да имаше, отново не би могъл да дефинираш геометричен модел на щастието спрямо двете окръжности, поради самата природа на понятието "щастие" - недифинируема.

И не на последно място, дори разглеждана в рамките на любителска теория/размишление, има своите дупки. Типовете хора, които назоваваш, далеч не са всички възможни типове. Къде отиват тези, които живеят и в двете зони, преминавайки от едната в другата, в зависимост от необходимостта и/или настроението? Или пък онези, които живеят само в лявата, но не пребивават в медицинска институция?

Не ме разбирай погрешно - добра работа, но имаща нужда от малко конструктивна критика.

П.П. Сега мернах онзи коментар с учебниците по психология ... и ти толкова си чел учебника, момко, щом асоциираш написаното в тази тема с Аз-овете.