Изброила съм някои в самата тема...
Но както казах, повечето изглеждат незначителни в очите на другите...
Но много неща се набиват на очи...
Мога да дам пресен пример.
Вчера, докато чаках както обикновенно автобусът си на спирката, до мен имаше доста хора, но и една майка с количка също беше сред нас. Всичко е нормално, автобусът идва, и всички като стадо разярен добитък се набутва в автобуса, като всячески бутат и блъскат майката с количката. И в този момент, пред вратата на автобуса оставам само аз, и тази жена, която всячески се опитва да качи бебешката количка в автобуса, а точно пред нея, вече наместили се в автобуса, стоят поне 5-ма здрави мъже... седят и гледат, а жената все още се мъчи да качи количката, и тази сцена, се извършва пред очите ми. И накрая, аз, едно момиче, от цял автобус с хора, отива и вдига явно ужасяващо тежката количка, която се опря на 5-мата здрави мъже седящи в автобуса преспоконо... А накрая, след като цялата случка свърши, и количката бе вече качена в автобуса, хората ме гледаха по такъв странен и неприемлив начин, че все едно бях пребила тази жена... Всеки обърна главата си на другата посока и гледаше пренебрежително отминаващите коли....

Това е просто ежедневие, нещо, което всички сме виждали, нещо, което ще се случва и занапред... но защо всички трябва да гледаме на добрите постъпки и на значимите постижения с насмешка?