Аз не искам други хора да гледат моята придобивка, за мен е достатъчно аз да знам какво имам. Да свикна с реалноста? Да, опитвам се, но да го забравя и да продължа напред...това за мен е невъзможно. Вечер немога да спа само да си мисля за него...някфи тъпи фантазийки за него и мен, то това нормално, ама да се "разкрася" или да се "издокарам" не искам. Знам едно за него, той е женкар. Тръгва да сваля сяка с 5 тона грим и кършеща гъз. Но пред хората които са му приятели и познати е мил. Кофти е защото аз за него съм недобре изглеждащото момиче от съседната класна стая. И да бих му писала здр, как си, но сека някак...ме е срам или по-точно изпивам вина след онази малка караница. Той така не ми и прости...