А всъщност това предчувствие, шесто чувство или както там му се вика, не е ли по-скоро, защото познаваш малко или много поведението на хората(а в повечето случаи то е еднакво в дадени ситуации) и просто са ти някак... прозрачни. Знаеш какво ще кажат, какво ще направят.

Иначе да - мисля едно и то се случва мо-тамо. Първите няколко пъти не се доверявах на "вътрешния си глас", но след като видях, че нещата излизат така, както съм си ги мислила, разбрах, че мисля в правилната посока и не е лошо да се вслушвам в Аз-ът. Не знам, може би съм имала отношения с твърде предвидими хора...