Моята история...

[uSmivKaLovE]

Здравейте. Пиша ви, за да споделя какво ми се случва и да ми дадете някакъв съвет, особено ако има такива, които са преживяли нещо подобно.
С приятеля ми сме почти година заедно, но имаше период от около месец, в който само се разделяхме и събирахме. Преди това го мислех за коренно различен човек, който държи на връзката ни. В първия момент, когато каза, че иска да се разделим ми беше трудно да повярвам. В този един месец той се държеше ту добре, ту ме нараняваше страшно много. Виждах го, че се бори със себе си, но... просто не знаех защо, а когато питах той се ядосваше.
Дойде момент, в който на мен ми писна и реших, че няма за какво да се унижавам повече, като го търся. Излязох с друго момче няколко пъти, същевременно той с друго момиче. В същото време, вече разделени окончателно, продължихме да поддържаме контакт. Мина седмица-две и аз оставих момчето, както и той остави момичето...
Видяхме се и той каза, че иска да се съберем. Тогава аз се чудих много, защото... знаех какво ще стане. Мислех, че ще минат ден-два и пак ще ме нарани. Затова първоначално отказах. Но после... не издържах. Всичко в мен надделя и се съгласих. Казах си да става каквото ще.
И така... неочаквано за мен вече сме заедно около половин месец отново и.... ето къде е проблемът. Не съм очаквала да е същото, но не очаквах да бъде и така. Страх ме е страшно много, че ще ме нарани.
Чела съм много теми тук, в които хора споделят, че след подобно нещо нищо никога няма да е същото... Ами да. Сега осъзнах какво значат тези думи.... Вече не обръщам внимание на хубавите неща, които ми казва. Гледам с недоверие на всичко свързано с него... Донякъде ми е празно, но знам, че си го обичам. Просто ме е страх да му се доверя, както преди... Случвало ли ви се е подобно нещо? Накъде отиват нещата при такова положение?

[smiirnoff]

Гледам с недоверие на всичко свързано с него... Донякъде ми е празно, но знам, че си го обичам. Просто ме е страх да му се доверя, както преди...

... the same донякъде
.. но не знам накъде отиват нещата
има 2 варианта - към по - хубаво, или към по - лошо ..
индивидуално е, за това мисля, че не може да се отговори ..
но В ПОВЕЧЕТО (не мога да кажа за всички) случаи НИКОГА не е така, както е било преди.

[Kukumqvka]

Че е трудно да се изгради наново изгубено доверие- трудно е .Не можеш да знаеш дали ще те нарани,няма как и да разбереш.Според мен той иска да е с теб.Очевидно и ти искаш да си с него,сигурно отново трябва да повярваш в магията на вашата връзка .. и трябва да ценниш повече малките неща.И може би всичко ще е наред.

[InloveAgain]

Да наистина -трудно е да повярваш,че всичко отново може да бъде същото,но се стремете заедно да го постигнете. Ако искате всичко може да бъде същото дори по-хубаво и от преди.

[LadyDi]

Възвръщането на доверието си е зор работа, но не е невъзможно.

С какво толкова те нарани, че да се страхуваш?

[uSmivKaLovE]

Възвръщането на доверието си е зор работа, но не е невъзможно.

С какво толкова те нарани, че да се страхуваш?

С всичките пъти, когато си променяше решенията(дали да бъде с мен или не), не мислейки че тези промени ме нараняват. Не можеш първо да казваш, че искаш да си с някой, а след малко да си на коренно обратното мнение. Не можеш да даваш надежда на някой и да му я отнемаш по този начин, мислейки само за себе си.