Добър вечер съфорумници!Искам ми се да споделя нещо с вас,тъй като ме мъчи и на друг не мога да го кажа...Преди две години,едно момче ми показа какво е любов,накара ме да се докосна до приказния свят,да разбера какво е истинското значение да думата ,,любов,, ....Не ходихме много време-3 месеца бяха,но бяха най-невероятните дни в живота ми....най-запомнящите се.Абсолютно всеки ден бяхме заедно,повечето време дори прекарвахме сами и ни беше толкова забавно..бяхме си самодостатъчни!Зарязахме приятели,зарязахме всичко и се отдадохме на истинското-нямаше сълзи,нямаше караници,нямаше лоши думи и поведения...Бешее..нереално! Той ме познаваше такава,каквато съм и ме харесваше такава...Беше невероятно мил,внимателен,обичащ..прос то дори,когато си спомням отделни моменти наши усещам един задух в гърдите,все едно недостиг на кислород.....Е,да но нали някак трябваше да приключи всичката тая красота.Аз скъсах с него.Каза нещо,което не трябваше и просто срязах всякакви отношения с него-не съм просто горда,горделива съм и това тогава ми изигра не лоша шега,а съдбоносна!Срязах връзки с него,блокирах го,изтрих му номера,не го изслушвах,когато ме намираше да говорим.Преследваше ме няколко месеца и в училище и в компанията...просто всичко се извъртя и то зареди мен...Той нямаше вина...Минаха месеци..Намери си друга приятелка.Такава,каквато явно повече го оценя от мен!До ден днешен са заедно и аз съм щастлива,че той е намерил човека,който да го обича,както заслужава...но ме боли,че не успях това да съм аз...Наистина боли,това не е обикновената болка-а усещане за напускане на жизнените сили,усещане за немотивацията в живота....Сълзите дори в момента напират да изкажат чувствата ми..Никога няма да простя на себе си,че единственото момче,което ме разбираше и обичаше зареди това,което съм,не просто оставих да си тръгне,а прогоних от живота си...Миналото лято се засякохме на един купон,понапих се(както изключително рядко правя) и не издържах и му казах,че го обичам...Той ме погледна прегърна ме и поплакахме.Поплакахме за това,че съм глупаво момиче,което не знае какво иска,за това че още се обичаме и след това ме целуна по челото,както често правеше преди...В днешна дата знам,че той има чувства към мен,въпреки че говори колко ме мрази...Но той си има прекрасна,наистина прекрасна приятелка..И не мога и не искам да ги разделям,а и няма да го направя..Нито той,нито тя заслужават аз да преча на една тяхна си неповторима любов...До сега ми стигаше да изляза на двора на училище и да го видя,да видя че е добре,усмихнат...и някак и аз се чувствах добре...Но осъзнавам,че тази година той си заминава ...А нямам възможността да му кажа едно: ,,Обиччам те,прости ми,че постъпих така глупаво и пропилях нещо истинско,благодаря,че ме научи кое е истинското и за кое трябва един ден да се боря....,,..И вероятно никога няма да му го кажа,не защото нямам смелостта,а защото вече няма смисъл да връщам стари рани....Истината е че всяка сутрина ставам с мисълта,че той е щастлив и всяка вечер заспивам с мисълта,че той никога вече няма да е с мен и никога нещата няма да са както преди...Давах си време,казах си,че ще го забравя..Излизах с много момчета,наистина много.Дадох си шанс с няколко от тях,не се получи.Никога няма да си простя,никога никога няма да си простя това,което сторих....За мен сега е важно той да е щастлив,а той е ...Аз рано или късно ще намеря също щастието си,но искам драги читатели,ако наистина обичате половинката си...Нищо на тази земя не си струва да ви раздели,ако и двамата се обичате истински и сте си го доказвали..Не правете моята грешка...Благодаря искрено на тези,които имаха търпението да прочетат моята лична история на недовършена любов...Ценете,това което имате,не го пропилявайте като мен! бтв..сбърках разделите...
_______________
Грешен раздел. Преместена.
hamilcar