ето на . Ей тва вече си е нещо по истинско наситено с тъга по нещо изгубено.. ии болка. . . Четейки историята нещо в мен трепна , усеща с е болката с която е писана или по точно болката в думите ти. Харесва ми това че разсъждаваш много трезво. Ся ако беше някоя друга или щеше да тръгне да умира или щеше да ги раздели. Е да, ама не става така. Както ти казваш по-добре е да стоиш настрана и да не се връщаш назад.. Първоначално си казах " ее щом и той има още чуства към нея що не му каже може да се съберат, все пак са имали голяма любов.." Ама след това се замислих че си напълно права. Трябва да се раздваш че си осъзнала че трябва сега да го оставиш да си живее живота.