Хммм, колко много са .. 19.11.2008
Да видим бях в болница цял месец , а после още един не излизах от нас.Не бяхме се виждали от 2 месеца.Разбрахме се, че ще се видим на гарата в неговия град.
Качих се на влака, когато пристигна го видях през прозореца всичко ми се преобърна, казах си 'абе какво правя?' той стоеше полу замръзнал и разтреперан от вълнение.Слезнах, минах през подлеза и излезнах на централна гара.Той беше на другия край, сърцето ми биеше толкова лудо, че нямах сили да го погледна в очите.Минах половината път и се спрях, обърнах се нямах сили.Той дойде сърцето му биеше толкова силно, че го чувах ! Хвана нежно лицето ми и го вдигна, за да види очите ми.Грееше от щастие направо му се плачеше.Казах 'спри' , а той ми каза 'о миличкото ми мое сладко' , прегърна ме толкова силно. Никога, никой , никога пак не ме прегърна пак така, дори самия той.Той дори не каза 'искам да те прегърна' , а 'искам да те притисна до себе си' .. Стисна ме до тялото си, а сърцето му биеше толкова силно, ужасно силно.Усмихнах се казах 'миличко сърцето ще ти изкочи', а той ме отдалечи за малко погледна ме и ми каза 'Обичам те слънчице, така както никога не съм обичал.Завинаги миличко мое' след което ме притисна отново.
За деня нямам сили да говоря