Не помня датата. Беше преди повече от година.
Бяхме заедно от около 3 месеца. Бяхме пред нас. Аз бях седнала на стената на реката, а той пред мен и ме беше гушнал. От слушалките му звучеше една наистина много хубава песен. Мълчахме. В един момент той започна да ми говори. Толкова хубави неща ми говореше. "За толкова време, започна да означаваш толкова много за мен." "Ти си единственото нещо, което си е само мое и на никой друг." ... ей такива работи. Никой, никога не ми беше говорил така. Почувствах се толкова обичана. По бузите ми се стекоха сулзи. Неусетно. Той обаче, усети. "Защо плачкаш миличка?!", попита ме, бутна ме малко и ме погледна доста уплашено. Мълчах. После казах "Защото ме правиш най-щастливото момиче на света!!!" и отново го прегърнах, толкова силно. Той започна да целува сълзите ми, а после ги изтри. Беше един наистина красив миг. НИКОГА няма да го забравя.