толкова да са много тея моменти...за мен и най-малкото нещо е едва ли не кулминация..
На рожденния ми ден, точно в 00:00 една секунда след като навърших 16, той почна да ме целува толкова миличко, и да ми говори: ''Жусе, боже, колко си усмихната..'' А аз разбира се бях като най-щастливата на света, такова посрещане на рожден ден съм нямала и едва ли някога отново ще имам..
Също, когато му обяснявах как гадно постъпват повечето момчета (тука имаше една тема, но няма да я споменавам), а той ме погледна така искрено и ме пипита А защо мислиш, че аз съм като другите?
Друг момент, който ще помня винаги е, когато той ме вдигна, завъртя ме и ме попита ''Искаш ли да танцуваме?'' Сякаш видях цялата невинност на света в погледа му тогава...а ние бяхме навън на пейка, исках да запазя мига вечно...
И другият момент беше когато си тръгваше, каза ми ''Дори и да ме няма, искам да знаеш, че аз винаги съм тук, винаги с теб. Искам да си щастлива, чуваш ли ме? Няма да мислиш за мен. Аз съм един селянин, намери си свястно момче.'' Хвана ми ръката и ме целуна...(а тогава си мислих, боже, какво става , чувствам, че не мога да го пусна..)
И всеки път като ми кажеше Жусе, сърцето ми се стопляше
Толкова простички неща, а с какво огромно значение за мен..