на спирката на трамвай 5та пред Съдебната Палата... късно вечер на 12 април две фигури, момче и момиче стоят прегърнати в тишина. досега са били само приятели, ала тогава се заражда нещо повече... той я притиска към себе си още по-силно. месеци наред си мислеше, че тя няма подобни чувства към него... какъв съм бил миндил, мисли си. внезапно тя извръща глава нагоре и го поглежда право в очите... той се навежда към нея, тя се изправя на пръсти и устните им се срещат... времето всякаш спира, всичко останало престава да съществува и всякаш никога не е съществувало, не го интересуваше нищо друго освен прекрасното същество в обятията му... най-накрая устните им се отделиха и знаейки, че никога вече няма да бъдат само приятели, момчето и момичето се притиснаха един към друг и продилжиха да чакат трамвая...

никога няма да забравя този момент... никога.