на прощаване- съчинение

[sobergirl13]

трябва ми спешно съчинение разсъждение над " над прощаване" моля ви спешно е

[cherrygloss]

"На прощаване"

1.Изборът на бунтовника в стихотворението "На прощаване" от Христо ботев


I.Увод
Стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев е вълнуваща изповед на бореца за свобода пред неговата майка.Той изразява готовността да извърши подвиг в името на отечеството.Прощаването с майката е раздяла и молба за прошка едновременно.Лирическият аз я моли да му прости за страданията,които ще и причини.Същевременно търси нейната подкрепа за съкропената цел,към която се е устремил-свободна изява на личността,достойно изживян живот,национална и социална независимост.
II.Теза
Пламенна и сводолюбива личност,с непоколебим и мъжествен дух,с ясно съзнание за патриотичен дълг.Ботевият лирически герой е направил своя избор-"свобода и смърт юбашка"
Тези думи символ се превръщат в смисъл на живота му.
III.Изложение
Още в лирическия увод на стихотворението "На прощаване" са разкрити мотивите на бунтовника за национално съзнание и човешко достойнство.Затова най-важното в избора му да поеме към род и родина.Той се чужства наранен и ограбен.А страданието на близките му,причинено от робството,е много силен мотив за решението му.Те са най-скъпото и ценното,което има.Лирическият аз неможе да се примири,че поробителят отнема правото на българина за собствен дом.Непонася това,че унижава и наранява достойнствата му като личност,че причинява мъка на близките хора.Тяхното страдание е страдание на целия народ.Бунтовникът се чувства задължен да ги избави от него и да защити светостта на родния край.А споменът за бащиния дом засилва копнежа да се върне в него и да живее щастливо като свободен човек.Затова избира пред примирението и търпението.
Това е единственият достоен избор на сина на "майка юнашка".Закърмен е със свободолюбие.Още от раждането майка му го е учила на непримирипост към поробителя,на нетърпимост към поругаването на бащиното огнище.
На нея бунтовникът съобщава съдбовното си решение,защото няам по-близък,свиден и мил човек,на когото да се довери.Избрал като Чавдар от "Хайдути" да стане "хайдутин","бунтовник",лирич еският аз търси прошка и благословия за своето решение.Признаването му като "първо чедо" е да бъде пазител на родния дом,опора на майката,продължител на рода.На неговите ценности са по-важни от родовите норми.За да спазят законите на рода,трябва да постигне неговата свобода.Свободата е висше благо,право на всеки човек и всеки народ,затова е непоколебим в избора си.Повелителните глаголи "неплачи","нетъжи" изрзяват желанието на бунтовника ,майка му да преодолее скръбта,а страданието и да се превърне в борба срещу униженията в робският свят.Синът доверява на майка си своите копнежи,вярата и тревогите си,надеждите си за победа и щастие.Желае да я утеши,да смекчиболката и с думи,изпълнени с огромна лубов към нея.В тях има нежна и същевременно силна молба,вяра и майчината издържливост,затова решението е категорично.Юнакът е поел по неизвестния,страшен,но славен път на борбата.Това внушават глаголите в минало свършено време-"станах","останах".
Синът знае,че загубата на "първото чедо" е тежка.Предчувства мъката на "клетата" си майка и въпреки това изусква от нея да бъде силна,за да се пребори с личното страдание.Тя не може да очаква друго решение,тъй като и двамата жадуват достоен живот.И двамата са убедени,че свободата мойе да се постигне само чрез саможертва.Майката има дял в избора на сина си и твърдо трябва да понася страданието.
Нежните думи на бореца за свобода са израз на обич,призързаност,молба за разбиране и милост,за пршка,за неизпълнения синовен дълг.Майката ще го разбере и ще му прости,защото носи в себе си чистата и непорочна любов,която дарява успокоение на унизения и страдания.
Обръщението към нея е изпълнено с болка заради скръбта и,гняв към "таз черна прокуда",страдание за теглото на близките,възторг от предстоящата борба.Причината за всичките тези изживявания е непримиримостта на лирическия герой с главното зло в живота-робството.
Той призовава майка си да сподели идеите му и с клетвата си да присъедини към неговия гняв:
Но кълни,майко,проклинай
таз турска черна прокуда....
Майчинатаклетва е свещен акт на несъгласие с поробителите.Те я заслужават,защото отнемат правото на човека на бъдещето,обричат народа,стават причина за тежката емигрантска съдба на лирическия герой.Според народното поверение майчината клетва се сбъдва.Затова той се надява тя да стигне до онези,който са прогонили него и братята му по съдба "по таз тежка чужбина".Борецът за свобода изразява не само личното си мъченичество,а и на другите като него.Те са чужди в негостоприемната чужбина.Там са самотни,не са щастливи и като Вазовите хъшове страдат за родния дом и близките си.Измъчва ги принудителното бездействие и безцелното съществуване.Тези техни състояния са предадени чрез глаголите "ходим","скитаме".Създава се представа за бездомничество и несигурност.
"Немили,клети,недраги",те са от другата страна на реката.Тя е граница между смърта и безсмъртието.Преминаванет� � и е възприето като ритуал на посвещаване на героя ж общото дело.Преминаването на реката означава,че юнакът се завръща кам своята истинска същост.А той е непокорен,готов да избира само и единствено "свобода и смърт юнашка".Трябва да изтърпи изпитанията на живота в чуждата страна,защото те са му необходими за духовното съзряване преди да се завърне в родното пространство.В родната земя ще се върне не като грешник,който моли за прошка,а като юнак.
Животит в чъжбина не е изход,не е цел за бунтовника.Той не може да приеме за свой идеал "чуждото",защото то е лишено от ценностти и е заплаха за него.
Направил е своя избор и се стреми да остане верен на това,на което го е научила майка му.А тя е възпитала у сина си дух на непримиромост с неправдата,гордост и достойнство.Затова е необходимо да разбере неговата жертвоготовност в името на свободата и да я подкрепи.Волна и свободолюбива личност,синът "нетрае" робския гнев.Чрез глагола "бесней" и синекдохата за топлота и сговор в семейството,разрушени от робството.
Обичта към близките се слива в любовта към родината и го вдъхновява за бой.В едно се сливат лични и национални мотиви.
Чрез бащиното огнище-символ на святост и чистота,израз на топлотата и уюта в родния дом-авторът визира хората,които обича и в които вярва лирическото аз-майка,баща,братя,либе.Семей ството и родният път са най-съкровеното пространство.За да запазим тяхната смелост,той се обрича на борбата и саможертвата.Анафората "там" насочва към трагичката раздяла на човека с отечеството,сродния дом и близките.Родното се възприема като робско пространство,като място на скръбта.Заради това бунтовникът дава клетвата да служи на своя народ.
За него битката срещу "врага си безверни" е най-достойния избор.Поведението му се определя от чувството за дълг пред род и родина.Метафоричният глагол "тичам" е побрал в себе си нетърпението от предстоящето тръгване.Вълнението му намира израз и в задъхания ритъм и замълчаватено в края на лирическия увод.
Лирическият аз има ясен поглед за света и своето място в него.Осъзнава,че борбата за свобода е велико дело,което заслужава най-голяма жертва.С всеки нов аргумент за мотивите за избора нараства решимостта му и увереността му в правотата на взетото решение.
IV.Заключение
Изборът на бореца за свобода е най-достойният за конкретното изторически време.Извисява го духовното,израсява ценностите му и убежденията му за смисъла на борбата и героичната смърт.Изборът му е модел за изтинко служение на отечеството.


2.Смъртта-възможен изход от борбата в стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев



I.Увод
Стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев е вълнуваща изповед на бореца за свобода пред неговата майка.Пред нея той изразява готовността си да извърши подвиг в името на отечеството.
Във въображаемия диалог между майката и сина се отчертават две алтернативи за изход от борбата.Единият път води към юнашката смърт в битката,а другия-към победното завръщане.На първо място обаче е визията за смъртта като по-вероятен резултат от поетия път към саможертвата.
II.Теза
Лирическият аз вижда смъртта откъм борческата и страна-героична смърт за свободата на отечеството.Тя ще бъде осъзната и приета достойно от близките му хора.Пътят му ще бъде продължен от следващите поколения борци за свободата.А със своята извусеност делото му ще остане в паметта на целия народ.В това той вижда своето безсмъртие.
III.Изложение
Визията на смъртта преобладава,защото изходът от борбата е неизвестен.Бунтовникът знае,че в родната земя ще попадне в кървава схватка с поробителя,която може да има фатален край.Въпреки всичко тази мисъл не го разколебава,тъи като той осъзнава историческото значение на своя избор.
Лирическият аз приема смъртта с ясното съзнание,че свободата не се дава даром.Тя е начин да защити идеалите си,да слуйи на народа си.
Мотижът за геройчната смърт е въведен чрез метафората "куршум проней".Песента за куршума подготвя представата за гибелта и пеакцията на близките,носи страшната вест за очакващата го майка.
Жестоката истина не може да бъде премълчана.Майка му трябва да попита къде и е "чедо останало" и да я разбере.Лирическият герой знае,че вестта за неговата смърт ще я наскърби,затова търси думи да я утеши,да изтрие сълзите и,да активизира твърдостта и.Моли я да обърне гръб на хората ,които ще кажат:"Нехрани-майка излезе".Синът предварително я подготвя за тази преднамерена и безотговорна оценка,за да не бъде огорчена незаслужено.Внушава и,че смъртта в битката за свобода е много по-достойна от примирението и всекидневнатаборба за оценяване.Тези,които ще изрекът подобни думи,са слепи за смъртния подвиг,осквирняват паметта на загиналия.
Лирическият аз знае,че вестта за смъртта дълбоко ще нарани майчината душа,но вярва,че мисълта за героичната смърт ще облекчи с нищо несравнимата и скръб.Невъзможно е майката да не страба,и да не плаче,но е възможно да изпълни мечтата му-да разкаже на неговите "брята невръстни" за идеалите и героичната смърт.В сакралното пространство на дома,където има сигурност,ще предаде завета на своето "първо чедо".Той е осонено важен и необходим,защото братята са ново поколение борци за свобода.А в завета се съдържа най-точна представа за идеите на бунтовника-че робството е непоносимо,неприемливо и невъзможно.
Веднъж дала живот,майаката трябва да посочи и пътя към безсмъртието.Тя трябва да свързва бореца за свобода с всичко,които са се устремили към героизма,и да запази подвига му от забраваПри нея синът търси морална и духовна подкрепа,за да бъде сигърен в смисъла на саможертвата.Братята трябва да разберат и преповтарят подвига му,"да помнят","да търсят" и "да найдат" белезите на геройчното-пушката и сабята-и да се впуснат с бой за свобода.
Бунтовникът има надежда,че идеята за свобода ще се превърне в дълбока вътрешна потребност и за останалите българи.Вярва,че в сърцата им гори същият неукротим дух на непримиримост,че пазят в паметта си спомена за самовертвата.Той отправя послание към онези,които ще го последват,да обичат и мразят със същата сила на сърцето,като него да бъдат непокорни и свободолюбиви и да продължат делото му.
Съкровеното слово трябва да открие смисъла на жертвата и да подготви другите синове да видят смъртта.Мястото на героичната смърт е очертано чрез пространствената опозиция "горе-долу".
"Горе" остава спомена за загиналия юнак.Там "по скали" и "по орляца" се извисява човешкоят дух.Думата "орляци" придава на смъртта легендарногероична окраска.Юнакът е сравнен с най-смелите,горди и силни птици-орлите,символ на безсмъртието.Скалите с "бяло месо" по тях са знак за вечността,за твърдост,непоколебимост,за божествената сила.Белият цвят внушава нравствена и духовна чистота,красота и възвишеност,вечен живот след смъртта.Символизиеа светостта,красотата и идеала,които контрастирал с реалността "долу".
Кръвта на героя изтича в родната пръст,за да я открият последователите му и да останат негови духовни братя.Той сякаш е разпънат между небео и земята,междупорива за свобода и цената,която трябва да плати за нея."Земята...черната" е противоположно пространство на "скалите" и "орляците".Но тя е и раждащото начало,тази част от родината,в която ще се съхрани споменът за героя.Черният свят бележи смъртта,но без нея няма вечност.Тя не пазколебава решителността на бореца.Духът остава жив и се възвисява до безсмъртие.Картината на смъртта дава ясна представа за избрания път.Мотивът за саможертвата се съчетава с мотива за приемственост в борбата.Към тях е насочено заветът към братята,а не към загубата на живота.Смъртта бележи физическия,но не и духовния край на юнака.Тя е и вяра,и цел,и преход към ново съществуване,изразено в духовно сливане с родината и вселената.Слива се с Балкана-символ на непокорния духи героизъм-,с планините и равнините на родната земя и остава да живее техния вечен живот.
Спомена за него се пази в песента,която прославя подвига му.В творбата е създаден контраст между скръбта на майката и веселите момци на хорото.Майката трябва да чуе песента му,която ще разпалва патриотични чувства,ще ражда герои.
Епитетът "юнашка" вписва в едно пространство "смърт" и "песен" и придава нов смисъл на смъртта-тя се възприема като безсмъртие.
Песента в българският фолклор се предава между поколенията.Така и песента на бореца за свобода ще възпее подвига му,ще остане в паметта на хората,ще го издигне над конкретното време.Но майчината скръб по загубата на сина и ще остане.Тя е подчертана чрез антонимите "мъжно" и "весело" и е осъзнала с болката в думата на любимата.Техните "две въздишки" и "две сълзи" са знаци на памет и скръб за загиналия.Страданието им обаче е предизвикателството към братята.Лирическиятм аз вярвя,че те ще изберат неговият път и ще изпълнят святата заръка-да отстояват силата и достойнството на българския народ,"силно да любят и мразят".Правото на умраза пренадлежи само на онзи,който обича майка,братя,другари,родина.
Избраният път е"страшен",защото е път на риска,на страданието,може би е на смърта."Славен" е,защото народът ще избере жертвата на юнака,няма да забрави за какво е живял тои и на какво е посветил живота си.Народната признателносте велика награда, която избира за себе си.Трогателно и същевменно възвишено звучи съдбовното сливане на бореца и народ във финалните стихове на творбата.
Последните редове са прозрение за същноста на избрания път.Многоточията заместват неизпожядани,неизказани мисли и чувства.Те са израз на вълненията на лирическия герой при мисълта за подвиг и живот след смъртта.
IV.Заключение
Най-голямата награда за човек ,който обича отечеството си,е да загине за неговата свобода.За лирическият аз е важно народът да осъзнае идеите му и да разбере смисъла му.Вярва,че стореното от него се вгражда в народната памет чрез словото и песента.В тях е вечната слава на падналия в бои за свобода.




3.Картината на победното завръщане на бунтовника в родния край в стухотворението "На прощаване" от Христо Ботев




I.Увод
Стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев е вълнуваща изповед на бореца за свобода пред неговата майка.Пред нея той изразява готовността си да извърши подвиг в името на отечеството.
Във въображаемия диалог между майката и син основна смислова опозиция,която се очертава,за картините на смъртта и мечтаната свобода.Картината на свободата в "На прощаване" е единствената в Ботевата поезия и това я прави уникална,придава и особена смислова натовареност.
II.Теза
Тържествената атмосфера,изобилието на цветя и цветове,естественият изблик на дълбоко спотаявани чувства очертава представата за един изкючителен мог,в който народът посреща своето спасение.Лирическият аз вижда себе си като вестител на победата.
III.Изложение
Условното начало е израз на плахо стаена надевда за победно завръщане.То отключва прекрасната картина на всеобщият триум.Устремен към свободата,с ясно съзнание за възможната смъртно несломим предния,борецът за свобода търси и желае тържеството на живота.Радост и опиянение са внушени чрез възходяща градация и интонационното богатсво на творбата.Анафората "жив и здрав" изразява копнежа на лирическия аз за свобода,жаждата за щастие на хората.Прозвучава като заклинание и молитва за живот.
Сред четата от "лична юнаци" се откроява бунтовникът "с байряк във ръка".Знамето е свещен символ на борбата,единството,славата ,юнашката чест и вярност на идеала за освобождение на отечеството.То е внъшение за заслужена радост,тъй като бунтовникът е приел и изживял възможната героична смърт-някъде по гордите върхове на Балкана.
Дълго очакван и жадуван,победният ден носи в себе си възхищението и опиянението от сбъдването на най-голямата мечта на бунтовника-свобода.Той не е сам в радостта си от щастливото завръщане.С него са съчетниците му.Обръзът на дружината е изграден в духа на хайдушката романтука.Всеки елемент от външният им вид създава впечатление за единство между физическа красота и борчески дух.Емблема за мъжество и сила за "дрехи войнишки" и "левове златни на чело".А "иглянки пушки" и "саби-змии" са опоетизирани според традициите на хайдушката песен.Борците за свобода са спасители.Имат право да изживеят щастието в първия ден на свободата,защото преди това доброто са приели заможертвата в името на патриотичната идея.
Израз на щастието на лирическият аз са реторичните обръщения и възклицания към майката и любимата.Той дава заръките си за посрещането.Цветята представят разцъфналите мечти за щастие.Те са символ на живота,красотата,славата на борците за свобода.Празникът не е изтински без свежото ухание на цветята.В едно са събрани бръшлянът-митологичната връзка между човешкия и отвъдния свят-и здравецът.Той е свързан с благопожеланията за здраве и устойчивост за живите герои.Събрани са във "венци и китки",за да увенчаят подвига.Победният венец е знак за отличие и почит.С него се увенчават героите,приели и надмогнали страданието и постигнали най-висшето благо-свободата.В китка здравец и венец е събрана цялата признателност на хората.Повелителните слаголни форми "берете","късайте","плетет� �" внушават желанието на бунтовника всички да бъдат съпричастни към победата.
Лирическият аз желае да бъде посрещнат от майката с "венец и китка",за да го предпазват от зло и да му носят щастие;с ритуална прегръдка и целувка по челото-знак за прошка и благослов.На майката се пада правото да признае истината,на която се е посветил синът и,и да изрече заветните думи "свобода или смърт юнашка".Получила го е,защото и тя е духовна връзка между поколенията,чрез нейното слово поджигътще се спаси от забрава.
В мисленето на лирическия аз свобода и смърт са равнопоставени.Смъртта е осъществената саможертва,безпорният подвиг,постигането на абсолутната свобода на духа.
Майката има право първа да посрещне сина си,а той мечтае освен с нея,да сподели радостта си с лъбимата.
Тъпжествена,но и дълбоко съкровена е срещата на бунтовника с любимата жена.Дългът пред народа е изпълнен и е дошъл мигът на жадуваната близост.Но дори и в този момент мисълта за смъртта да не го напуска.Нейният знак може да се разчете в метафората "кървава ръка".Тази ръка "раздава" справедливост,дарява и нежност.Метафората внушава,че щастието и любовта не са възможни сред всеобщата неволя.Зад веселието и радостта прозира страшната цена на свобода-пролятата кръв.Славното и страшното се преплитат дори в картината на победното завръщане.
Мечтите са прекрасни,но и в тях лирическия аз не прекрачва прага ан своя дом.Отрезяването идва,любовната сценае рязко прекъсната.Борецът за свободазнае,че пътят "страшен,но славен" трябва да се извърви до край.Завръща се в настоящето,в което лирическото изживяване е достигнало своя връх.Разделя се с майката и лубе с най-съкровени думи.В тях за последен път прозвучава мотивът за прощаването.
IV.Заключение
Картината на мечтаната свобода разкрива спотаената,неназована болка на бореца за свобода,изгубил красотата на живота и любовта заради отечеството.Без неговия юнашки порив към саможертва няма да дойде първият ден на свободата.Поетически финал на тази картина е упованието,че "нявга" подвигът ще се превърне в легенда.

[twrker]

дсаса

[BaDgIrLll]

Хейй!Спешно ми трябва помощ относно -СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ НА ТЕМА-ДУХОВНАТА КРАСОТА НА ЛИРИЧЕСКИЯ ГЕРОЙ ОТ СТИХОТВОРЕНИЕТО НА ПРОЩАВАНЕЕЕЕЕЕ--СПЕШНООО ЕЕЕ !!!