Боли ли те, любовнице на суетата,
когато някой забива духовност във теб?
Не ставаш робиня на самотата,
а затворник на свят измислен, нелеп!


Страх ли те е, господарке на самотата,
да не би някой да те дари със сърце?
Поклонничка отдавна си на пустотата,
а отскоро нямаш си дори лице!


Пазиш ли се, блуднице на сатаната,
от това душата ти да стане бяла?
Боиш ли се, покровителке на красотата,
да залезеш преди да си изгряла?