морската вода се разпиля из стаята ми
усмихвам се вежливо на лирическия аз
пуловер от мъгли навлича мен намята ме
и царството на мъртвите е царство мраз
пакетчета от чай наливат миглите и
вятърът ухажващ водната по мидите
е ехо с твоите поеми вятър без да знае
силата си вятър който не познава точките
вятър на въздишките разбулващ пристана
преповтарящ сричките без мисли вятър
вятър дето сваля кожата черешова вятър
като мине счупва времето вятър спомен
вятър дар вятър истина вятър в клоните на
минзухар притисна ме престорен вятър
отдавна не бях чела нещо, което да ми хареса толкова много))
бях се отчаяла, благодаря Шам...
Ще си бъда нараненото дете,
чиито думи никой не разбира,
ще изчакам да поспре да ме боде
и в прегръдката на нежността ще се завия.
\/
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
ЗНам аз, Сникърс ми го връща, 'щото я каних на театър:Д
//пък и свикнах да не ме четете:Д
Лол.
Кой не чете?Имах мерак за предишното,но винаги пристигам в темата прекалено късно и някой е казал нещо тъпо,и ти си го махнала.(Нещо времената не ги съгласувах в това изречение,не знам дали ми се получи като смисъл и ме мързи да го поправям)*
Абе, мерси!;
Ъп бе!
И твоите стихове все ще се четат, Чай. ))
виждаш ли изпод тежкия си грим на кукла
поне- делниците чакащи зад стъклените отпечатъци
с протегнати стъпала
и шалове
обсипани с ориенталски фалшиви монети.
Габриело:Д
:Д хайде, няма да се лигавя.
виждаш ли изпод тежкия си грим на кукла
поне- делниците чакащи зад стъклените отпечатъци
с протегнати стъпала
и шалове
обсипани с ориенталски фалшиви монети.