моля помогнете ми!! : (

[Tedcho]

утре ще правим интерпретативно съчинение или аргументативен текст за
1. мотивът за завръщането в стихотворението скрити вопли
или
2. образът на лирическия герой в стихотворението скрити вопли

не намирам нищо което ще ми потрябва в гугъл моля ви помогнете ми не съм добра в съчиненията и есетата а тая година за 1 път ще питашем такива съчинения моля ви

[Tarzano]

Мотивът на завръщането в елегията „Скрити вопли”


Несбъднатите мечти, суровият живот често пъти пораждат не само страдание, но и копнеж по отминалите дни на най-безгрижното време-детството и родния дом. Носталгията към топлия свят на рода поетът Д.Дебелянов изразява в елегията „Скрити вопли”
Мотивът за завръщането е породен от сблъсъка между две различни ценности, характерни за миналото и настоящето. Миналото е светът на детството, патриархалният свят, в който цари топлота, уют и хармония. Настоящето е свързано с отчуждение, самотност, студенина.
Елегичното настроение е предизвикано от копнежа по родното и невъзможноста да бъде осъществен този копнеж, т.е. завръщането е невъзможно.
Чрез начина на изложение - ти – формата като че ли разговаря сам със себе си, но внушението е много по-силно! Мотивът за завръщането в родния домграбва с примамливата картина, свързана с най-близкия човек, който може да приеме болката и да даде утеха.
Най-силно самотата се усеща вечер, когато „тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни”. Епитетите „тихи, тиха, скръбни , нещастни” допринасят за засилване на носталгичното настроение, за внушаване на безверието и безизходицата, които са обхванали героя. Нощта е олицетворение на страдание.Героя е самотен и неразбран и с трепет очаква нещо ново, свързано с миналото, чрез което да забрави „черната умора” и „безутешните дни”.Сякаш се страхува очакването му да не се сбъдне, затова и стъпките му са „плахи”, и радостта е „плаха”.
Сложното психологическо състояние, свързано с противоречието между някога и сега, скръбното светоусещане може да бъде забравено само чрез майчината милувка. Цялата скръб се поема от крехкото, „безсилно рамо” на което скланя глава. Хармонията и вътрешният мирсе завръщат чрез „нейната усмивка блага” .
Мечтаното родно е предадено чрез стесненото пространство на бащината къща, „стаята позната”, „старата икона”. Образът на родния дом придобива особен смисъл – „пристан и заслона”.
Само чрез няколко стиха са синтезирани толкова образи – на дома, на майката, на природата. Образи, които свързват героя с неговия корен, без който той е обречен на мъка, болка, печал.
Копнежът по завръщането остава неосъществен. Поантата накрая разкрива емоционалното състояние на героя. Той е печален странник, скита като чужденец, не може да намери никъде душевен покой и радост.
Краткото видение само засилва носталгията му към примамливия свят на миналото. Използването на думите „вопли” в заглавието и в края на стихотворението разкриват страданието и напразното търсене на утеха. Сбъдването на на копнежите и мечтите е невъзможно.
Мотивът за безутешните дни и мотивът за завръщането пораждат печал, защото са свързани с отминал живот, изминат път.Ето защо поантата налага внушението за илюзорна мечта, за напразни надежди на човек, който завинаги се е откъснал от корена си. Връщането е невъзможно, не защото има пречки по обратния път, а защото няма къде да се върнеш. А в този случай мечтите са погубени.

[dewil]

Виж в помагало

[Tarzano]

ето и още нещо към горната тема ...

Носталгията по топлия свят на дома в елегията ” Скрити вопли ” от Димчо Дебелянов


През своя живот Димчо Дебелянов е написал много нежни и лирични стихотворения. Едно от най-хубавите е елегията „Скрити вопли”.
В това свое стихотворение поетът разказва за „печален странник, напразно спомнил майка и родина”. Лирическият герой провежда разговор не с друг човек, а с душата си. Споделя най-съкровените си мисли, и чувства, касаещи най-милото му – бащиния дом и майката. Спомня си емоционални неща от миналото си, които са много ценни за него. В стихотворението първо се споменава бащината къща, може би заради това, най-много и най-хубави спомени от това място.
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.”
Тези първи редове на елегията звучат минорно. Повторението „тихи”, „тиха” засилва това звучене, внушава преклонение пред родния дом, разкрива силната привързаност и дълбоките чувства, които изпитва лирическият герой.
След това поетът споменава майка си ,защото за един човек най-важна, най-обична и свята е майката.
„Да те посрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш мамо,мамо...”
Макар остаряла и безсилна, тя е вечното и най-сигурно убежище. Благата й усмивка носи утеха и сигурност, навява топлота и най-нежна обич.
В края на елегията се споменава стаята, в която е израстнал лирическият герой. Градацията на „тихи” в „тишина” внушава чувство на спокойствие, на блаженство и смирение. Преклонение пред всичко родно и изначално.
„ Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона”
Даже старата икона и вярата не носят търсеното спокойствие.

Лирическият герой провежда този разговор със себе си , защото иска да се върне в родния си дом, да бъде с близките си. Да намери утеха за ранената си душа. Да открие спокойствие и сигурност при най-скъпите и близки до сърцето му - бащиният дом и майчината ласка.
Краят на стихотворението ни разкрива, че това връщане назад към най-милото и родното е невъзможно, а това е много мъчително за лирическия герой. Душата му се раздира от невъзможността да се приюти в топлия свят на бащината къща.
„ О,скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!”
Напразни са били спомените, защото те са донесли не утеха и спокойствие, а отчаяние и печал. Напразни са били душевните терзания, а топлият свят на дома е безкрайно далеч.