Та значи спя си аз и си сънувам как живея с баба ми която почина преди няколко години и която ме е гледала много време и беше страхотен добродушен човек и много ми лиспва. И живеем в съня ми с нея всичко Ок но явно в съня ми аз не усещам че тя е починала и изведнъж трябваше да се разделяме започнах да я прегъщам да плача сякаш усетих че само в съня ми съм с нея. Прегръщах я толкова силно, плаках не исках да я пусна. Беше просто една кракта среща с нея.. а толкова ми липсва.. Отворих очи имах сълзи на очите и от вътре като вулкан изригнаха сълзи.. Започнах да плача защото сякаш още усещах топлината на тялото и която чуствах в съня ми.. СЯкаш още беше до мен, но уви нямаше я.. И така Просто исках да разказжа. Съжелявам че ви отнех от времето..