Вървя сама под дъжда,
капките мокрят лицето ми,
отново за тебе мисля сега
и болка нахлува в сърцето ми.

И сълзите текат от очите ми,
тъга душата обгръща,
в миг сриват се мечтите ми
и в прах всичко се превръща

Вървя,но къде ли отивам,
утеха ли търся в безкрая,
себе си дори не разбирам,
коя съм,каква съм не зная.

Мое и на моя приятелка е !