Заключена в студена стая.
През прозореца нахлува мрак.
Коя съм и защо живея аз не зная.
Знам, че съм най- големият си враг.
Студ сковал е мойто тяло.
Страх изпълва моята душа.
С насълзени мигли аз примигвам вяло.
Не знаех, че е толкоз трудно да бъдеш сама.
Депресарски мисли ми навяват
Възможни изходи от този ад.
Небесни ангели пред мен се явяват.
За да отведат една мървта , самотна душа от страшния свят.
Не съм за теб, не си за мен
Айсберг на две разделен.
Не е война, но любов ли е , питам,
щом се ранихме така.
Щом нежността като гълъб отлита,
стреснат от твойта ръка.