Отражения

[BornTohatee]

Дъжд вали, дави в спомените ми прахта,
виждам пак във витрините познатите лица
и обръщам гръб, не искам да ги срещам тях,
предизвикват в мене бесен, ужасяващ страх.

Страх от собствените ми постъпки,
да не ги повторя пак,
да не мина по същите ми грешни стъпки,
да спра да чувам онава "тик-так".

Звуците на часовника подшушващ "няма време"
и бързам в мислите си сякаш, за да сгреша,
взимам решение и поемам вечно бреме,
потъвам в заблуда, в калната лъжа.

И вместо капките да отмиват тази кал,
да се впиват в тялото отвъртре някак,
предизвикват само болезнен за мен си жал
и счупвам яростно витрините, ужасен трясък.

Лицата, отражения на моите дела сега ги няма,
но пак ще завали, за да се завърнат тук,
да изпадна в бездънна и зловеща буреносна яма,
отново да се чуе на счупено стъкло кристален звук.

Дъжда вали, за да се замисля и да спра,
но отраженията напомнят за моята вина,
часовника ще тиктака докато умра,
да бъда греншик е моята съдба.

[Snickers]

Браво!
Много ми харесва.

[LadyDi]

И на мен ми харесва. Макар че има доста да се поизпипа.

[BornTohatee]

радвам се, че ви харесва и дам, написах го за 15 мин знам че има доста ръбове