
- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- Паника, блокаж, страх или всички заедно
Предполагам се досещате за какво става дума. В кои ситуации бихте се панирали толкова яко, че да получите т.нар. blackout - забравяте си и граматика и всичко? Често ли ви се случва и как се справяте в такива случаи, прилагате ли някакви трикове напр. общоприетото пиене на валериани други подобни бабини дивотии или си имате ваши методи?
до сега не ми се е случвало да "блокирам".
Богатите също плачат, но е по- добре да плачеш в лимозина, от колкото в градския транспорт.
Само при много красиви момичета ми се е случвало така да зацепя !![]()
И САМО ЛЕВСКИИ ОБИЧАМ ТЕ АЛЕЕ !
Преди, почти винаги, когато трябваше да общувам с непознати. И сега се случва чат-пат, но съм намерил начини да го контролирам.
Трябва да е нещо много просто и елементарно при което да блокирам.
Може би когато баща ми ми иска обеснение къде съм била, какво съм правила. Тогава целия свят за мен спира, избиват ме ледени вълни, погледа ми се замъглява и така.
Всичко друго е преодолимо![]()
Един път май ми се е случвало по-сериозно блокиране![]()
С приятеля ми пресичахме улицата и някакъв идиот да се прави на интересен и тръгна срещу нас да кара.Аз знаех, че само иска да ни шашне, но се панирах ( може би, защото ме блъскала кола), и когато приятеля ми ме дръпна да минаваме аз се бях вдървила толкова много, че краката ми не мърдаха и се строполих на земята![]()
![]()
Много се бях шашнала, направо не можех да мисля и да мърдам.За първи път ми се случваше чак такова нещо.
Понякога поставяш стени около себе си
не за да отблъснеш хората,
а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие.
Само веднъж ми се случи, но бързо се оправих![]()
Човек не обича истински, ако не обича вечно.19.06.2009
![]()
Случвало ми се е когато първата ми тийейджърска любов дойде да ме целуне. Седях като пън.
Случваше ми се много често преди, когато ме изпитваха устно или трябваше да предсавя някаква презентация, проект и пр. За щастие с времето това притеснение изчезна.
Случва ми се ако съм излъгала някой с нещо и той седи пред мен. Мразя да лъжа, не мога да лъжа...а понякога все пак се налага.
случвало ми се е само веднъж,една дооста неприятна ситуация.
иначе имам здрави нерви.
we're flying high,we're flying right up to the sky![]()
![]()
О,едно време имаше такива моменти,ама във всичките почти се научих да се справям спокойно. Сега ако изскочи нещо такова ще е много извънредно.
преди ми се случваше мн често, но вече съм си изградил някво непукистко държание
Не, при всякакви ситуации мога да се овладея.
.!.
Нема такъв човекПървоначално написано от woshata
![]()
Когато някое куче тича към мен или лае...се едно се парализирам.
Абсолютно всеки път като пресичам блокирам и не мога да мръдна.Обзема ме паника и не мога просто да пресека...Първоначално написано от LovelyGirl
Това е така,защото като малка и мен за малко не ме е блъснала кола.От тогава съм така..![]()
Wouldn't life be perfect if mondays were fun, junk food didn't make you fat, girls didn't cause so much drama, guys weren't so confusing and all alcohol was free...
Принципно рядко имам проблеми с това, а ако се прояви го овладявам до колкото може.
Последния такъв път беше месец април, на първия ми концерт. :Д
Беше в училище и се бях притеснил, че ще се изложа и от там имам точно blackout - помня преди и след концерта какво ставаше, но времето между тях ми се губи.
Ама след това 'оди ме 'фани - изобщо не ме притесняваха сцени, публики и прочие.
Иначе като по-малък също се притеснявах като харесвам някое момиче, примерно.
Или изобщо около мен се навърта някоя, дето не ми е толкова позната.
Ни мога да кажа нещо, ни да се измъкна, ахахаха.
НО!
Като малък.
Стига ви толкова.
Хайде и аз да си отговоря на темата. При мен е същото като при Хоти, с тая разлика, че аз не мога да го преодолея тоя страх когато трябва да изнасям реферат или да правя презентация. Вероятно, защото не ми се случва чак толкова често. В такива моменти сърцето ми започва да бие като лудо, а в съзнанието ми се пишат черните сценарии, как например ще забравя това, което трябва да кажа или ще профъфля. Абе супер гадно си е...
Аз си глътвам граматиката буквално, когато трябва да говоря с чужденец.Един път дори бях забравила как е "лек" на английски...
Иначе да говоря/изнасям концерти пред хора – въобще не ме е срам, даже съм широооко усмихната и никога не ми пука.
Не се сещам в момента за ситуации, в които съм си гълтала езика от страх, ама със сигурност е имало.
Когато някой ти каже, че си напълняла?Първоначално написано от PinkFloydSound
![]()
Казвам му "Супер, тъкмо се бях притеснила, че съм като черна дупка."Първоначално написано от hottie
Аз съм много притеснителен човек.
Голям проблем ми е да говоря пред много хора, особено когато не ги познавам и съм център на внимание. Винаги се спичам.
Случвало ми се е само да танцувам пред цяла зала, но като те блеснат прожекторите не виждаш никого и е по - лесно![]()
In the grace
Of this love
We rise in pain
And death is not far away
And soon we'll sleep
And never wake up again