Първо искам да подчетрая,че искрено се възхищавам на хора,като теб-отговорни и преуспели за годините си!
Разбирам позицията на вашите,разбери я и ти,предпазливи са...неспокойни,несигурни-нормално е!!!"Малкото "им момиченце се отделя изведнъж от тях...Но аз на твое място бих седнала да поговоря най-човешки,че този човек е важен за мен,той ме е издърпал от трапа,в който съм била след 3 годишната раздяла,дал ми е отново онази топлина и слънчева усмивка,че съм щастлива с него.Че би ми се искало да ме подкрепят в решението ми да се преместя да живея при него,да изградим заедно бъдеще...и да се радват,защото освен,че дъщеря им ще е безкрайно щастлива,тя ще живее едва на два блока разстояние от тях...Упех,миличка!