и аз съм така, но аз винаги съм била така, страшно съм самотна. Местя се и в друг град тъкмо когато намерих приятели и компания с която да излизам и да се забавлявам. А в София, освен класа си и някои хора от другите класове не познавам никой, пък съучениците ми не ме харесват мн мн понеже изкарвам високи оценки и не пия и не пуша, нито вися цял ден по кафетата. Трудно е да си различен. Е сега и аз съвсем се сдухах, гадно е когато няма с кой да поговориш, когато няма дори кой да си харесаш, когато познаваш толкова малко хора. Но аз се примирих горе долу с това поне за момента. Не знам какво да те посъветвам, извинявай че коментара ми не би могъл да ти помогне, но все пак има и други самотници като теб и мен, трябва да се стегнем и да не се депресираме. Намери си някакво хоби или занимание, нещо покрай което да се запознаваш с повече хора, което да те прави щастлива.