Като малка си имах малко патенце. И си играех с него все едно беше кукла. Беше адски симпатично и редовно го пусках да плува в един леген. Пълен с вода и зрънчо, за да си папка. И един ден, както си играех, то почина. Ама аз откъде да знам? Мислех, че спи. Грижливо го сложих в шапката на майка ми. Като се върна от работа, ми обясни тактично, че държа мъртво пате. Няма. Такъв. Рев.

Най-гнусното няма да го казвам...Друго, друго...

Като съм била на около годинка съм пиела вода от коритото, в което са държали варта, понеже наще строяха вила.
От алкохол не повръщам. Но един път бях адски пияна и легнах в калта "да си почина". Едва ме довлече една приятелка до нас.

Като цяло не съм гнусен човек, ама много обичам да дъвча сламки и пръскам околните с лиги и течността, за която е била предназначена сламката. Все ми се карат, ама не ми дреме.