Имали ли сте тежко детство?

kolko ot vas imat tejko detstvo ili pone mislqt 4e imat?????kazvat,4e vsi4ki semeistva si imat problemi....razkajete kakvi sa bili ili vse o6ta sa va6ite problemi v semeistvoto...razkajete za problemi koito ne zavisqt ot vas i ne ste gi predizvikali vie...naprimer:razvodi,izvunbra4ni deca,pari i t.n.

Заглавието трябва да бъде написано на кирилица!
Крем4ет0

[woshata]

чак такива проблеми не...всъщност има едно нещо но да го обява във форум мне

[petet]

ми мн весело \/ но и много много гадно писал съм тема "взаимотношения"

[Jamalska]

хм...аз винаги съм се радвала на това,което имам,но като във всяко семейство и ние си имаме проблеми-пари,понякога спорим колко още време ще прекарам в това семейство?!...хм родителите се обичат когато са на поне 5 км разтояние

[tuka6na]

Винаги съм мислела ,че семейството ми е едно от най-проблемните.И бързах да се махна.За съжаление после разбрах ,че проблемът е бил само мой,просто не съм създадена за съвместен живот с такива хора Та аз хубаво не съм създадена,но моята крайност ме накара твърде рано да се отделя от семейството си и просто...бих казала, че моментът с детството изобщо ми се губи леко.Не мога да кажа дали тегаво детство или просто липса на такова е по-кофти,но определено е груба работа и в двата случея.

[Mimka_sweet]

Определено НЕ съм имала трудно детство,просто като се загледам в днешните дечица и вижда много неща,които на мен са ми липсвали.
Но тогава явно изобщо не ми е пукало(не че и сега ми пука).

Иначе аз съм родена 1993.За "онези" времена майка ми ми е разправяла,е е имало някфа криза ли какво,че се редяли с дни на опашки за хляб и такива неща.

Ама кой помни...

[hahavteen]

Ami edinstvenia naistina gaden spomen ot detstvoto mi e kak ba6ta mi ydria maika mi.Prosto nikoga niama da go zabravia vupreki 4e biah edva na 5 i kogato se razdeliha po4nah mnogo da se grija za maika mi i ne se otdeliah ot neia ot strah da ne i se sly4i ne6to.Moje bi za tova biah tolkova zatvoreno dete koeto predpo4ita da si sedi v ku6ti i da 4ete knijki.Ina4e moga da kaja 4e maika mi i vtoria mi ba6ta mnogo se postaraha az i sestra mi da imame bezgrijno detstvo i ni6to da ne ni lipsva.
A be dobro be6e puk ni6to 4e ne sum igrala nikoga na gonenica,krienica i tem podobni

[KaTinCeTy]

Детството ми беше перфектно. Прекарано в бвзгрижни и волни игри и само приятни емоции, обградено от обичта на родителите ми(която продължава и до сега). Не съм имала лоши спомени от детството ми освен този, че много боледувах, но не бих могла да го нарека някакъв лош спомен, защото родителите ми полагаха огромни грижи за мен. Никога не ми е липсвало нещо, винаги съм получавала това, което си поискам. Никога не съм имала семейни проблеми, родителите ми винаги много са се обичали и все още е така. И сега, когато вече мога да кажа, че съм тийнейджър, с голямо прискърбие и носталгия си спомням за отминалото ми детство.

[alkobalko]

Детството ми беше перфектно и не мога да говоря за проблеми.

[caRamelO_cHicA]

[i]Не , не съм имала тежко дество а и досега нямам де.Родителите ми винаги много са ме обичали и са ме опсипвали с любов и грижи.Не бих казала че са ме лишавали от нещо напротив всичко ,което исках го имах .Деството ми беше опсипано в безгрижие и забавление нищо неможеш да помраци деството ми играех на воля навън беше прекрасно време.Родителите ми много се обичат и преди и сега са се обичали никога не съм ги чула да се карат или да си правят скандали ако се скарат ,което е нормално при една двойка се затварят в спалната и разговарят по най-цивилизован начин.Не съм имала лош спомен кой знае какъв ,който да навреди на психиката ми.Но можеби когато бях на7 и разбрах че наште ще заминават за Германия толкова съм плакала повярвайте няма по лошо от това родителите да са ви в чужбина виждаме се през ваканците например пролетната те идват тук зимната всеки път разлицни а лятната 1 месец аз при тях и 8 седмици те при мен.Виждаме се и по празници или ако решат да дойдат ако имат време де но редовно се чуваме по телефона.Понякога когато си спомня за изминалите години ми става мъчно и така искам да се върнат

[lyly_lili]

Ami edinstvenia naistina gaden spomen ot detstvoto mi e kak ba6ta mi ydria maika mi.Prosto nikoga niama da go zabravia vupreki 4e biah edva na 5 i kogato se razdeliha po4nah mnogo da se grija za maika mi i ne se otdeliah ot neia ot strah da ne i se sly4i ne6to.Moje bi za tova biah tolkova zatvoreno dete koeto predpo4ita da si sedi v ku6ti i da 4ete knijki.Ina4e moga da kaja 4e maika mi i vtoria mi ba6ta mnogo se postaraha az i sestra mi da imame bezgrijno detstvo i ni6to da ne ni lipsva.
A be dobro be6e puk ni6to 4e ne sum igrala nikoga na gonenica,krienica i tem podobni

И моето е почти така,но като бях на 3 майка ми се разведе с баща ми,защото беше много несериозен ала бала .......първите няколко месеца трудно се оправяхме,но важното е че се оправихме \/

[Insatiable]

Детството ми беше чудесно!

[ThunderGoddess]

Не беше кой знае колко прекрасно. Родителите ми осигуряваха всичко. Обаче от малка се учвствам сама и че никой не ме разбира. От първи до седми клас постоянно съм била обект на подигравки от връсниците ми и понеже тигава бях много чувтвителна ( все пак някакво малко дете) и си нямах никого до мен, който да ме разбере. Майка ми разбра за проблемите в училище чак като завърших вече седми клас и кандидадствах за друго училище. Баща ми почти никога не е бил до нас. Като се преместихме от Тутракан в Русе ( тогава бях на четири) няколко месеца него го нямаше и не искаше да се премести с нас. Родителите ми винаги са били много заети с работата си и не помня да съм прекарвала много време с тях + това както казах горе, нямах приятели. Постоянните забележки и караници на майка ми за най-малките неща ме формираха като човек, който приема викането за нормален тон на разговор. Заради подигравките и хилядите пъти, които съм била прецаквана по някакъв начин когато се доверя станах недоверчив човек. До ден днешен се чудя дали не съм и безчувствена. В крайна сметка в детството ми малко са били моментите, когато някой ме е прегърнал, целунал ... всички в семейството бяха заети със сбствените си проблеми и аз трябваше да си живея сама. С брат ми имаме разлика девет години, със сестра ми 12. Те винаги бяха един до друг заради малката си разлика. Учиха заедно, излизаха заедно, разбираха се и си помагаха. Ама аз не мпжех да стоя там . Понеже бях някакво гадно неразбрано хлапе. Колкото и да искам, заради детството си никога няма да стана като другите. Винаги ше бъда самотна и в мене ще бъде празно, понеже до мен не е имало някой да ме научи как да чувствам.

[tItEufFf]

Не смятам, че имам тежко детство...Да, родителите ми са разведени, но това е от много отдавна (да не кажа откакто се помня) и съм свикнала с това....Наще ми осигуряват всичко, не ме бият, имам покрив над главата си, имам дрехи, имам приятели...мисля че съм си добре

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

е чак тежко.... израснах без баща само с маика ми..

[kameliqbaby]

Проблеми съм нямала.Наще са се развели като съм била бебе,така че не помня някви разправии и такива истории.

[?love_haTe!]

Не мога да кажа,че имах перфектно детство,но не беше и ужасно.Всяко семейство си има проблеми.Примерно проблеми с парите сме нямали никога,но сме имали други проблеми.Например,когато родителите ми заминаха и ги нямаше 2-3 години и то най-важните ми.Наложи се сама да пораствам,да разсъждавам..пораснах бързо,но това не ми е проблем.Радвам се,че пораснах сама и,че мога да се справя сама.Жалко,че родителите ми го осъзнаха доста късно.Когато се прибраха
завариха съвсем различно човече,което не слушаше какво му казват мама и тате и какво мислят хората за мен.Заеби,обичам детето в мен-то си остана завинаги.За мен беше голям купон да живеем с кака заедно

[Bummer]

Ако за детство говорим за до 18-годишна възраст, то на мен ми остават още само 3 години от него, и мисля че мога и аз да говоря по този въпрос.Когато бях 3 клас баща ми замина за Испания, там да живее и да работи.Майка ми си хвана при първа възможност един прост и гаден селски клефук (тракторист по професия), дето ако нямаше закони в тази страна, отдавна да съм му теглил ножа.Родителите ми се разведоха, а баща ми си идва през година-две до България и то не за кой знае колко време.Майка ми вече почти не я понасям (все пак живея 6 години само с нея)...
Тя не се интересува кой знае колко от мен, а е и гадна лицемерка.Сега ако кажа, че детството ми е тежко, някой дето си е гледал кефа през цялото време и е бил фраш с мангизи ще почне да ми приказва меща от сорта на:"замисли се колко гладни, болни и какви ли не деца има по света, ала-бала и т.н..."
така че няма смисъл да си казвам мнението по въпроса

[ThunderGoddess]

Ако за детство говорим за до 18-годишна възраст, то на мен ми остават още само 3 години от него, и мисля че мога и аз да говоря по този въпрос.Когато бях 3 клас баща ми замина за Испания, там да живее и да работи.Майка ми си хвана при първа възможност един прост и гаден селски клефук (тракторист по професия), дето ако нямаше закони в тази страна, отдавна да съм му теглил ножа.Родителите ми се разведоха, а баща ми си идва през година-две до България и то не за кой знае колко време.Майка ми вече почти не я понасям (все пак живея 6 години само с нея)...
Тя не се интересува кой знае колко от мен, а е и гадна лицемерка.Сега ако кажа, че детството ми е тежко, някой дето си е гледал кефа през цялото време и е бил фраш с мангизи ще почне да ми приказва меща от сорта на:"замисли се колко гладни, болни и какви ли не деца има по света, ала-бала и т.н..."
така че няма смисъл да си казвам мнението по въпроса

А замислял ли си се да заминеш в Испания при баща си? Аз ако трябва да живея с майка си, хващам пътя за Рая просто. И аз не я понасям. Отвратителна е!

[petet]

Незнам мойта е много много свястна,но баща ми е просто за бомба.

[dream_girl_13]

Не мога да кажа, че детството ми беше лошо, но не мога и да кажа, че беше перфектно и изпълнено с безгрижие.... Майка ми и баща ми се караха много често... Помня всичко оттогава! Колкото и малка да бях разбирах всичко (някъде към пет-шест годишна да съм била) се опитвах да бъда силна, но понякога се предавах и ми беше страшно тежко.... Но баба, дядо и прабаба поне ме обгръщаха с любов и не се чувствах чак толкова зле, при тях бях "на сигурно място"! Даже до миналата година, когато мама и тате се разделиха окончателно исках да избягам при баба и дядо и повече да не виждам родителите си....Толкова им бях ядосана.... Е , естествено после всичко се оправи... Сега си живея с мама и се чувствам много добре....Не си мисля за случилото се преди, минало е все пак... Сега гледам само напред!

[laracools]

В интерес на истината моето детство(което още не е свършило) поне както го помня беше много весело.Да,проблеми имаше всякакви и в семейството и в училище-пари,караници,подигравки...� �али знаете.Майка ми редовно се напиваше а баща ми се правеше че нищо не забелязва,но пък и това беше весело...хахаха...Помня как сме се биели със сестра ми и то доста жестоко,но което не те убива те прави по-силен.Хаха...Драги са детските спомени...И сега въпреки всички проблеми в семейството ми сме много сплотени и много се радвам за това

[bqsna_teenagerka]

детството ми беше прекрасно,тинейджърството ми е прекрасно,надявам се 4е и самия живот ще ми е прекрасен! аз ли4но ще се постаря да бъде такъв!

[Love_]

Детството ми беше ужасно баща ми биеше майка ми когато беше пиян също така мн често чупеше главата на брат ми абе той е луд и за тва
е накрая се разведоха но брат ми явно копира от баща ми затова до преди година ме пребиваше от бой така че поне на болка съм свикнала също така преживяла съм сумати подигравки от съочениците си но всички деца са еднакви преценават преди да са опознали човека до себе си също така наскоро разбрах какво е предателство
а и да не говоря за пари

[Mariel]

a[N]D[i]T[k]a]е чак тежко.... израснах без баща само с маика ми..

И аз по същият начин..