Ето какво намерих в едно помагало, цитирам

В първата строфа завръщането въобразява във времето на нощта - преход, граница между деня и нощта. В текста вечерта е символ на майчинското - лоно, тайнствено съвпадение на началото и края, на прераждането и просветлението. "Пазвите" й се разтварят, за да дадат ласка и утеха за нестретниците. Нощта е антипод на "безутешните дни", защото снема "черната умора", която те носят.


Става ли?