- Форум
- По малко от всичко
- Наука, Култура, Изкуство
- Коя книга четете в момента/Коя четохте последно? vol.2
Четивото в никакъв случай не е полезно на 100%. Повече от всичко трябва да се внимава какво се чете, защото може да има много отрицателен ефект и да ви обърка много. Вместо поемането на висок риск с нещо ново и посредствено и дори с грешни схващания, добра идея би било да се обърне човек към класиките изпитани с годините и оценени високо от целият свят. Пример - Никой не гледа филми с оценка в IMDB 1 ))
Свършиш трилогията The Golden Age – зашемети ме по бая начини...
И междувременно се повеселих с Wintersmith („Зимоковецът“) на Пратчет. Мноооого е добър, татко Пратчет. Толкоз, че чак не върви да му завиждаш.
Сега май е ред на „Кастинг за месия“ на Петър Делчев.
Току-що довърших първата част на "Отнесени от вихъра" от Маргарет Мичъл. С нетърпение започвам да чета втората, много ми хареса и ми е много интересна. Действието се развива по време на Гражданската война в Америка. Разказва се за живота на Скарлет О'Хара и нейната безумна и нереализирана любов към Ашли - който сключва брак със своята братовчедка, Мелани, макар да е влюбен в Скарлет. И как изведнъж на младата и безгрижна жена й се налага да порасне и да понесе на крехките си рамене твърде тежкия товар по поддържането на плантацията Тара. Много е интересно. Историята на Скарлет и историческата действителност се преплитат прекрасно, без да се натрапват скучни факти, по-скоро се набляга на чувствата на жителите на Юга, на преживяванията на мис О'Хара и прочие. Нямам търпение да разбера какво ще се случи.
Прочетох на Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова, сега започвам ГДВ <3
В момента започнах Силмарилион, но тъкмо излезе Рицаря на седемте кралства, та днес се разходих до Orange и за него.
Тъкмо прочетох първия том от "Граф Монте Кристо" и сега ще чета "Брида" , че съм я взела от библиотеката и трябва да я връщам
Моля сподели мнение после.
Нагазих в „Кастинг за месия“. На моменти е отровно цинична, на моменти – освежаващо размисляща или разсмиваща. И хем се чете трудно (с тия абзаци по една страница, даже репликите ), хем ме припира да видя докъде ще го докара тоя Вселенски обединителен събор през 2054-а...
За разтуха се забавлявам с „Няма хък-мък“ на Милан Асадуров. Разсмива редовно.
Ами аз съм прочела само към 30-40 страници, но е много интересна.
Преплитат се материалните с моралните ценности,различни гледни точки за това какво са мислили и искали хората и според тях как трябва да изглежда "идеалния свят", какво е трябвало да мислят хората и ни учи ние да направим избора какви да бъдем, тоест "един от стадото" или здравомислещ човек със собствено мнение.
Последно редактирано от ~TrueLove~ : 10-20-2013 на 13:07
Благодаря!
Каква „рецепта“ предлага Ерих Фром за „здравомислещите хора“? (Ако може да се обобщи накратко, де. )
Някой да е чел "Да убиеш присмехулник"? Чудя се дали да я почвам... Иначе сега ще чета Домът на Хадес
Карлос Руис Сафон - "Принцът на мъглата" - уникална!
В момента съм на "Властелинът на пръстените" ,но вървя бавно и славно,че нямам много,много време,но ми е безкрайно интересна! ^-^
I have a dream
Последно четох "Червеното пони" и "Бисерът" на Джон Стайнбек.
Сега съм на разкази от Буковски.
^ Прочетох ги.
Сега съм на Айзък Азимов - "Падането на нощта".
Вампириада - днес я свършвам и почвам Марина на Карлос Руис Сафон <3
"Леденият сфинкс" - Жул Верн.
А само да питам някой, ако е чел "Къде си Аляска?", дали може да ми каже заслужава ли си закупуването. :Д
Последно четох една книга на Джеймс Хадли Чейс - "Дванадесет куршума в кожата". Като цяло не беше зле, става за убиване на време.
Искам да споделя мнението си за книгата, която четох преди това, а именно "Отнесени от вихъра". Прекрасна, просто прекрасна. Едновременно вълнуваща, смислена и обогатяваща. Научих много интересни неща за Гражданската война в Америка, макар че не мога да твърдя със сигурност, че са напълно достоверни, защото по-скоро е представена гледната точка на южняците и тяхната неспособност да се приспособят към новия начин на живот, загърбвайки миналото. Образът на Скарлет О'Хара беше изключително реален - и въпреки явните й недостатъци, накрая успяваш да бъдеш съпричастен към нея и да чувстваш това, което чувства тя. Скарлет, Скарлет...
Стоях до никое време през нощта, за да дочета последните 70-ина страници на втората книга, толкова завладяваща беше историята и толкова силно желаех да науча какъв ще бъде финалът. И се наревах едно хубаво. Много тъжен и - бих казала - неочакван край. "Скарлет, не ти ли е идвало наум, че и най-страстната любов може да угасне?".
Препоръчвам я, със сигурност ще остане завинаги в Топ 3 на моите любими книги, които не са успели да ме разочароват с нито едно изречение. Прекрасна, просто прекрасна.