Вчера дочетох "Под игото" (най-накрая). Доста трудна книга, не се чете никак лесно - историята на моменти е объркана, езикът и стилът на автора са си малко старовремски, затова ти отнема повече време да схванеш написаното. Но ми хареса, очаквах съвсем друго мнение да имам. Тези простотии, които ги учим в училище... направо убиват произведението.
Успях да преглътна фалша на любовната история и част от разговорите между някои герои (толкова патетични, леле-мале!), както и нереалността на някои събития (това "провидение" направо ми бъркаше в душата, голям късметлия този Бойчо :Д) - книгата наистина заслужава максимална оценка заради идеята, която е разгърната в нея. Интересно ми е защо не ни преподават последната глава, според мен е много важна - смъртта на Мунчо, единственият "луд", който се осмелява да протестира срещу случилото се.
Мисля, че в героите могат да се "огледат" много от нашите съвременници - и смелите, и влюбените, и отвратителните предатели (Стефчов, Юрдан) и безмозъчни и безхарактерни същества като Рачко Пръдлето. Заслужава си дългото време, което й посветих.