От описанието в книгата не става ясно дали го е планирал (в полумъртвото си състояние), или изважда късмет. (Той няма как да предвиди, че тя ще хвърли брадвата.)

Което ме връща към предната ми мисъл: Хеймич е 1) добър манипулатор (т.е. травмата и озлоблението му са под контрол), който 2) избягва убийствата. Защо тогава решава да подкрепи идеята за нови Игри на глада?