Последната ми сериозна книга бе 451 по Фаренхайт на Бредбъри. Изключително ефектна, много психо, силно преувеличена, но постига целта си. Макар да не е представен някакъв апокалипсис, който да очисти всичките пожарникари и всички, които по цял ден са пред стените и заклеймяват книгите, аз останах с такъв вкус след прочитането на последната страница: че някакъв неизбежен край ще настъпи, за да има катарзис. Авторът е имал по-различни идеи от мен(естествено) и вярва повече в силата на човека обаче.
Преди малко прочетох Хамлет на Шекспир(8 за 9 клас съм). Беше ми много лека за четене. Но след първите 10 страници се замислих, че има очеизбийни прилики с Електра на Еврипид. Конфликтът ми изглеждаше като преписан, както и някои епизоди по-нататък.
Сега смятам да започвам Пражката гробница на Умберто Еко на английски. Нищо не съм чел от него и ще ми бъде интересно да видя какво е сътворил.