"Прегърна ме, но не беше както вчера,
нито както онзи ден дори
не спря времето в прегръдката ти нежна,
въпреки че в сърцето ми обич гори."


ей тва ми хареса

и да добавя,че за писането няма граници.Дали не си писала от четири години или не ,няма никакво значение.Когато ти дойде музата,вдъхновението просто изливаш душата си без да се съобразяваш с всякакви норми