Искам да ти кажа,че знам как се чувстваш.Преди около 2 години загубих пра дядо ми . Човека беше на 85 и почина внезапно от удар.За мен той беше повече от пра дядо,беше ми даже като втори баща .. беше най-разбрания човек,който някога съм познавала макар и поколенията ни да са далеч едно от друго .. най-добрия човек,който съм познавала.Бяхме си изключително близки .. връзка между хората,която рядко се среща.Никога няма да го забравя .. няма да забравя и деня,в който почина,защото наистина го преживях много тежко. Все пак той беше на 85 години .. доста са мисля и почти всеки ден се страхувах да не го загубя,въпреки че беше добро здраве,движеше се и т.н .. но внезапно се случи.Явно това е просто начина по,който живота върви. Мисълта ми беше,че наистина знам как се чувстваш и,че това разстояние ти дава още повече повод да се притесняваш,но в такива моменти наистина не трябва да се губи надежда.Вярвай в нея и в това,че ще я видиш.Изживей си последните мигове с нея прекрасно .. запомни ги .Смъртта е нещо,от което не можем да избягаме колкото и гадно да звучи.Аз вярвам,че ще я видиш и се надявам да се случи .. незнам какво друго да ти кажа,за да те накарам да се почувстваш по-добре .. Дано думите ми по някакъв начин да са те укоражили или незнам .. Просто знам какво е.Бъди силна . [hug]