Щастлива и тъжна ... Така се чувствам
Щастлива,защото Той не замина в 14:30ч.,защото нещо трябваше да се оправя на колата ... В крайна сметка успяхме да се видим и беше супер Не знам как успях да се сдържа и как не се разплаках
Тъжна съм,защото преди един час замина и ще го видя (в най-най-най-добрия случай) на Коледа Той ме изпрати до нас,говорихме ... и като за капак му позволих да ме целуне,а не трябваше
Сега цяла вечер няма да мога да спя Гадно ми е,плаче ми се ... Яд ме е,че не му дадох нещо мое,което да му напомня за мен и за останалите
Мамка му ... Не мога да повярвам,че вече няма да го видя (или поне не и скоро),че няма да е с нас ...
След малко мисля да му се обадя и да поговорим,защото наистина започнах да се сдухвам
Лека на всички