Когато ни наранят толкова много...

[uSmivKaLovE]

Пускам тази тема, за да споделя... този път не търся никакви съвети. Късно е за такива...

Става въпрос за едно момче... така нареченият ми "сегашен" приятел, с който сме заедно от почти година.

Всичко започна ... как да кажа? Точно както в приказка. Пожелах си го и то се сбъдна, точно такова, за каквото мечтаех. Не беше като другите. Беше мил, забавен, грижовен, с онази чаровна усмивка, в която се влюбих. Правеше всичко за мен... и понякога си мислех, че не го заслужавам. Бяхме постоянно заедно и преживяхме толкова много. Никога няма да забравя тези месеци. Понякога му се ядосвах, защото бе прекалено влюбен в мен... защото нямаше как такова ПЕРФЕКТНО нещо да съществува... но то същестуваше... и беше до мен винаги. За първи път усещах сигурност, сякаш всичко бе съвършено. Приказка...
Но не. Животът трябваше да ми покаже, че няма такива неща... и всяко хубаво нещо има своят край.
Дойде моментът, в който започнаха караниците.... понякога обиди. И, разбира се, раздяла. Не вярвах, че се случва. Той се обърна и си тръгна. Гледах го и дълго време бян неспособна да осъзная какво става и дали не сънувам. Искаше ми се да е така, но не се събудих. Оттогава се започна един кошмар... Не можех да го загубя, не исках. И се борих за него. Но не... срещу мен вече стоеше коренно непознат човек. Не беше мил и грижовен. Беше ми много трудно да повярвам, че е такъв...
В продължение на няколко седмици се опитвах да върна изгубеното напразно. И в един момент просто нямах сили да продължавам да се опитвам... и спрях. Спрях да вярвам, че ще стане, спрях да мисля за него като за моето момче, с което прекарвах цялото си време. Спрях да гледам на него като онова съвършено нещо, което си пожелах и се сбъдна... Започнах да усещам нещо подобно на бучка в гърлото си и всеки път, когато си мислех за него ми беше трудно да дишам, колкото и странно да звучи.
Тогава се отказах..... Отказах се, но той реши, че трябва да си дадем шанс... да се съберем, да бъдем пак заедно. Съгласих се, защото го исках страшно много.
И днес, след месец откакто се събрахме, аз още усещам онази бучка в гърлото си и ми е трудно да дишам, когато се сетя за него. Защо? Може би, защото провалихме всичко... и онази магия изчезна. Вече го няма моето съвършено щастие... остана само някакъв спомен от него...

[Kukumqvka]

Аз си мисля,че нищо не може да бъде същото .. един път сте казали край ,бум и всичко е свършило.Миговете са изживяни и т.н. .. Мисля,че трябва да продължите напред

[huksy]

времето лекува..

[FromAutumToAshes]

Аз си мисля,че нищо не може да бъде същото .. един път сте казали край ,бум и всичко е свършило.Миговете са изживяни и т.н. .. Мисля,че трябва да продължите напред

Уви права си...

И все пак знаеш ли каква е причината за неговата промяна? Може и ти да имаш вина, замисляла ли си се ?

[smiirnoff]

о.О
не мога да повярвам на това ,което прочетох о.О
в шок съм
наистина
колко е глупав света
да прави едни и същи неща
но с различни хора
това е толкова глупаво
безсмислено
ама то и животът понякога е такъв
аз наистина не мога да повярвам
на това
което си написала
о.О
чувствам
че пак се излива върху мен


..

[soul1199]

ох и аз преживях същото,само,че ние бяхме заедно само 5 месеца..и сега е коренно различен,в момента не си говорим,а ако получа смс от него ще е нещо отвратително,толкова неща наговори..и мен ме болеше,както е с теб ..но минаха 3-4 месеца и мойте чувства най-сетне изченаха..най-после,виж времето наистина лекува,моя съвет към теб е да не се занимаваш с него,късмет!

[smiirnoff]

трудно е да 'не се занимаваш' с такъв* човек о.О



* - човек, който преди си обичал ..

[aloveyou]

Да,такива моменти ВИНАГИ се изживяват бурно,но трябва да се изживеят непременно..
Щастието може да е САМО миг,но носи цяла вечност от вълнения в себе си..
А защо ли точно онази любов,която вече не е същата се помни така дълго ???
Може би точно,защото ВИНАГИ ОСТАВА КОПНЕШ.
Не можеш да направиш нищо,..Времето лекува Няма какво да правим Правилата на живота

[soul1199]

трудно е да 'не се занимаваш' с такъв* човек о.О



* - човек, който преди си обичал ..

колкото повече се занимава,толкова повече ще я боли

[smiirnoff]

ами .. така е о.О
пфу пфу

[eledra]

И днес, след месец откакто се събрахме, аз още усещам онази бучка в гърлото си и ми е трудно да дишам, когато се сетя за него. Защо? Може би, защото провалихме всичко... и онази магия изчезна. Вече го няма моето съвършено щастие... остана само някакъв спомен от него...

Може би защото възможността да бъдеш предадена и излъгана отново е трудна за преглъщане? Може би това е бучката - страхът това да не се случи пак, ако се довериш....

[ImmortalForever]

Аз не мога да разбера, защо хората се борят винаги за изгубени каузи..И съвършеният свят, в който сте живяли , просто е бил измислен и пресътворен..Не е съществувал..Когато виждаш, че губиш нещо, се отказваш просто..Няма какво да се тръшкаш, да се опитваш, да се бориш... за нещо което "обичаш" (не напразно в кавички)..загубих го..и какво.. пръстта си не помръднах да го върна, макар, че исках и искам.. Просто няма как.. моето си беше от катърски инат.....както и да е..Примиряваш се и продължаваш....някак си..................

[qazwsx]

Пускам тази тема, за да споделя... този път не търся никакви съвети. Късно е за такива...

Става въпрос за едно момче... така нареченият ми "сегашен" приятел, с който сме заедно от почти година.

Всичко започна ... как да кажа? Точно както в приказка. Пожелах си го и то се сбъдна, точно такова, за каквото мечтаех. Не беше като другите. Беше мил, забавен, грижовен, с онази чаровна усмивка, в която се влюбих. Правеше всичко за мен... и понякога си мислех, че не го заслужавам. Бяхме постоянно заедно и преживяхме толкова много. Никога няма да забравя тези месеци. Понякога му се ядосвах, защото бе прекалено влюбен в мен... защото нямаше как такова ПЕРФЕКТНО нещо да съществува... но то същестуваше... и беше до мен винаги. За първи път усещах сигурност, сякаш всичко бе съвършено. Приказка...
Но не. Животът трябваше да ми покаже, че няма такива неща... и всяко хубаво нещо има своят край.
Дойде моментът, в който започнаха караниците.... понякога обиди. И, разбира се, раздяла. Не вярвах, че се случва. Той се обърна и си тръгна. Гледах го и дълго време бян неспособна да осъзная какво става и дали не сънувам. Искаше ми се да е така, но не се събудих. Оттогава се започна един кошмар... Не можех да го загубя, не исках. И се борих за него. Но не... срещу мен вече стоеше коренно непознат човек. Не беше мил и грижовен. Беше ми много трудно да повярвам, че е такъв...
В продължение на няколко седмици се опитвах да върна изгубеното напразно. И в един момент просто нямах сили да продължавам да се опитвам... и спрях. Спрях да вярвам, че ще стане, спрях да мисля за него като за моето момче, с което прекарвах цялото си време. Спрях да гледам на него като онова съвършено нещо, което си пожелах и се сбъдна... Започнах да усещам нещо подобно на бучка в гърлото си и всеки път, когато си мислех за него ми беше трудно да дишам, колкото и странно да звучи.
Тогава се отказах..... Отказах се, но той реши, че трябва да си дадем шанс... да се съберем, да бъдем пак заедно. Съгласих се, защото го исках страшно много.
И днес, след месец откакто се събрахме, аз още усещам онази бучка в гърлото си и ми е трудно да дишам, когато се сетя за него. Защо? Може би, защото провалихме всичко... и онази магия изчезна. Вече го няма моето съвършено щастие... остана само някакъв спомен от него...

ponqkoga pravim ne6ta za koito posle syjalqvame ... jalko 4e kogato go osyznaem e prekaleno kysno ... pomy4i se da vyzkresi6 vryzkata si po nqkakyv vyl6eben na4in koito ti sama trqbva da otkrie6 ... btw mn interesno podnese istoriqta si

[taffy]

А през този месец той как се държи? Ако още е толкова студен, колкото го описа, мисля, че просто няма смисъл вече.. Както казаха в първия пост, всичко вече е изживяно.. Просто трябва да вдигнеш глава и да продължипш напред..

[Vain]

Не искам да бъда груба- но приказката не е безкрайна. Да, любовта е хубаво нещо, но след първоначалното безумно летене в облаците нещата се променят С времето връзката се променя, израствате и я пренасяте на друго ниво. Не винаги това ниво обаче е перфектно, както в началото. Всеки човек си има лоши моменти и неминуемо те се отразяват и на хората около него. Причината за промяната я знае само той и не е лошо да поговорите за това. Бучката в гърлото е обидата, предателството, болката и невъзможността да си наложиш да повярваш, че перфектното всъщност е една нормална връзка. А ако не си готова да я приемаш като такава, то сериозно трябва да се замислиш дали има смисъл да бъде продължена.

[ef4etyYy]

Не искам да бъда груба- но приказката не е безкрайна. Да, любовта е хубаво нещо, но след първоначалното безумно летене в облаците нещата се променят С времето връзката се променя, израствате и я пренасяте на друго ниво. Не винаги това ниво обаче е перфектно, както в началото. Всеки човек си има лоши моменти и неминуемо те се отразяват и на хората около него. Причината за промяната я знае само той и не е лошо да поговорите за това. Бучката в гърлото е обидата, предателството, болката и невъзможността да си наложиш да повярваш, че перфектното всъщност е една нормална връзка. А ако не си готова да я приемаш като такава, то сериозно трябва да се замислиш дали има смисъл да бъде продължена.

!!!!!!

[gabiiTu]

Аз си мисля,че нищо не може да бъде същото .. един път сте казали край ,бум и всичко е свършило.Миговете са изживяни и т.н. .. Мисля,че трябва да продължите напред

Съученичката е праваа=

[ew0]

Разбирам те напълно ! И аз изживях почти същото с приятелката ми, само дето не сме се събрали (дано стане някога).. Ако се опиташ да забравиш лошите моменти и се насладиш на хубавите ще се решат някои от проблемите ти ! Пожелавам ти успех !!!

[sunshinepp]

Аз си мисля,че нищо не може да бъде същото .. един път сте казали край ,бум и всичко е свършило.Миговете са изживяни и т.н. .. Мисля,че трябва да продължите напред

може би..а може и да се получи нещо?