Иска ми се да споделя нещо.. или повече неща.. за едно момче или за няколко от тях.. Как ме разочароваха.. и как плачех аз.. Как се борех и страдах дори ... как вярвах в любовта с очи пълни със сълзи .. И мечтаех да си до мене ти ..
..а мъката беше нечовешка, сякаш нямаше лек за тая болежка.. ;( сърцето кървеше , душата силно ридаеше ... и искаше искаше теб теб до себе си ... Ти да си с мен, а аз с теб.. ти да обичаш мен а аз пък теб..
Искам искам да те гушкам , гушкам цял ден и няма да ми омръзнеш ти на мен.. Искам да те целувам да те прегръщам и да те водя с мен, по небето и земята в този красив ден ...
Дали някой ден всичко ще бъде наред... ? ..или не
Просто имах нужда да го напиша... живота ми е объркан... човека когото харесвам е на 500км. от мен и... Просто не знам... ..а другия човек с когото вярвам че би се получило, той не иска... Защо тези които ние искаме те не ни искат и обратно? Само това ми кажете ....
Но съм се примирила... Ясно е че няма да е както аз искам.. ...сега с този човек сме просто приятели... И ще дам шанс на някой които иска да бъде с мен... Извинете ме че ми е така хаотична мисълта... но още горе написах така заглавието..